Добруджа и Монтана жънат рекордни добиви, но рентите за земя се сриват

Монтана: пшеницата достига 714 килограма от декар

Земеделските стопани в област Монтана отчитат значително по-високи добиви от пшеница и ечемик през 2026 година. При ожънати 80% от площите средният резултат при пшеницата достига 714 килограма от декар, което е с 174 килограма повече спрямо отчетените 540 килограма от декар предходната година. Най-високи добиви засега се отчитат в общините Вълчедръм, Лом и Медковец, където благоприятните климатични условия са позволили на посевите да развият по-добър потенциал. Подобрение се наблюдава и при ечемика, чийто среден добив достига 630 килограма от декар при 560 килограма от декар година по-рано, като според експертите основната причина за по-добрите резултати са валежите и липсата на рязко засушаване в началото на лятото.

По-големи площи и тежка 2025 година зад гърба

Освен по-високи добиви, областта отчита и значително увеличение на засетите площи с пшеница – от 415 000 на 543 000 декара, ръст от 128 000 декара само за една година. Комбинацията от по-големи площи и по-висок среден добив дава основание да се очаква чувствително увеличение на общото производство в региона, ако жътвата приключи без нови неблагоприятни метеорологични събития. Контрастът с миналата година е осезаем – през 2025 суховей в началото на жътвата доведе до бързо изсъхване на растенията, а при рапицата ситуацията беше още по-тежка, с добив от едва 223 килограма от декар и около 12 000 декара, разорани още през пролетта заради измръзване на посевите.

Добруджа: пшеницата напредва с рекордни резултати по общини

Жътвената кампания в Житницата на България напредва с бързи темпове, като близо 70% от над 1,29 милиона декара с пшеница в Добричка област вече са реколтирани преди падането на поройните дъждове, при среден добив за областта от 668 килограма от декар – около 3% ръст спрямо миналогодишните 646-653 килограма от декар. По-рано през седмицата, когато беше ожъната по-малка част от площите, средният добив достигаше дори по-високите 681 килограма от декар, движен от отличните резултати в общините Крушари и Балчик – между 750 и 758 килограма от декар – и Генерал Тошево с 720-740 килограма от декар. Най-скромни засега остават резултатите в общините Шабла и Добрич, с добиви около 580-604 килограма от декар.

Жътвата на ечемик приключи с добив под миналогодишния

Прибирането на ечемика в Добричка област вече е напълно приключило, при среден добив за областта от 621 килограма от декар – под отчетените 694 килограма от декар през миналата година, въпреки че засетите площи тази година нарастват до над 248 000 декара спрямо около 154 000 декара предходния сезон. Отново водеща е община Крушари, с изключителен резултат от 771 килограма от декар, следвана от Добричка община с 696 килограма от декар. И при пшеницата, и при ечемика добивите дават повод за оптимизъм по отношение на количествата и качеството на новото зърно, но големият въпрос пред сектора остава доколко изкупните цени на международните борси ще успеят да компенсират високите производствени разходи на фермерите през този сезон.

Рентите за земеделска земя падат с 12% на национално ниво

Средната цена за наем на декар земя в България през 2025 година е 51 лева, което е спад от 12,1% спрямо 58 лева средно през 2024, показват данни на Националния статистически институт. Понижение се наблюдава и при постоянно затревените площи като пасища и ливади, където средната цена пада с 13% до 20 лева от декар. Спадът е повсеместен във всички статистически райони на страната, а корекцията се разглежда като логичен резултат от поредица трудни стопански години, белязани от климатични аномалии, засушаване и висока себестойност на производството, съчетани с ниски световни цени на зърнените и маслодайните култури.

Североизтокът остава лидер по ренти, въпреки най-рязкия спад

Северноизточният район, включващ и Добричка област, бележи най-драстичния спад в рентите – 15,2% спрямо 2024 година – но въпреки това продължава да поддържа най-високото равнище в страната, средно 67 лева от декар. Следват Северен централен район с 63 лева и Северозападен с 57 лева, докато Югозападният район отчита най-слабо понижение, едва 6,1%, при средна цена от 31 лева от декар. По области Добричка запазва лидерската си позиция с 82 лева от декар, следвана от Силистра с 75 лева, докато най-ниски ренти получават собствениците на земя в Габрово и Кюстендил – по 26 лева от декар. За сравнение, в пиковата 2022 година рентите в Североизточна България са надхвърляли 90 лева от декар, а в отделни моменти в Житницата на България – дори 100-120 лева от декар.

Напояването остава нерешен проблем зад добрите добиви

Въпреки водните ресурси, с които страната разполага, едва около 4% от площите, включени в държавните напоителни системи, реално се напояват. Проблемът не е в липсата на вода, а в разрушената инфраструктура и високата, несигурна цена на услугата, която кара все повече производители да се отказват от напояване – порочен кръг, който допълнително вдига себестойността за оставащите потребители. В България се напояват общо около 74 000 хектара, от които само около 31 000 хектара чрез държавните системи, докато останалите разчитат на собствени водоизточници и сондажи, чието неконтролирано използване крие риск от изтощаване и замърсяване на подземните води. Сред предложените решения са възстановяването на съществуващите напоителни системи, по-доброто използване на язовирите и проучването на мащабни варианти като снабдяване на Добруджа с вода от Дунав, като според експерта подготовката не търпи отлагане предвид нарастващия риск от засушаване заради климатичните промени.