Богословская антиномия: теологика или теоэстетика?

Православље бр. 1086 (15.6.2012.), 22–24

Независно од (зло)употребе науке у (не)потребном сукобу са религијом, посебан проблем представља чињеница да се саме научне теорије умножавају готово геометријском прогресијом, доводећи једна другу у питање.

Образование и сеќавање - Зборник на трудови од Четвртиот и Петтиот Светиклиментов научен собир , 2020

NOMOTHETIKA: Философия. Социология. Право

Приведено терминологическое разграничение понятия антиномии со смежными понятиями. Основное внимание уделено сопоставлению антиномии и парадокса как соответственно принципиально неразрешимому и принципиально разрешимому противоречиям. Рассмотрены примеры необоснованного расширения и ограничения предметной области антиномии. Определённость границ понятия антиномии достигается в исследовании через привлечение богословского материала, в основном из работ священника Павла Флоренского. Представления Флоренского об антиномии, претерпевшие изменения в развитии его философской и научной мысли и характеризующиеся логической завершённостью, положены в методологическую основу данного исследования. В работе подчёркнуто значение строгого антиномизма, исключающего паранаучные построения с использованием антиномии.

Oleh Shepetyak. Anthropological ideas in the latest theology of German-speaking area In this article the analysis of anthropological concepts which were formulated in the Catholic theology of the German-speaking area in the epoch after the Second Vatican Council is performed. The ideas of K. Rahner, E. Coreth, J. Ratzinger and W. Kasper are represented. The main idea expressed by these thinkers, is the presence of divine origin in the human spirit that defines human nature, completes the human essence and elevates man to the sphere of the transcendent and enables his/her connection with God. Thanks to the presence of the divine nature in man, he can perceive His revelation and constitute the area of God's presence in the world. Contemporary Catholic theology elevates human dignity, placing anthropological principle in the foundation of all dogmatic, fundamental and moral theology. Kay words: theology, anthropology, Rahner, Coreth, Ratzinger, Kasper

Theologikon 2, pp. 53-72, 2013

Статията изследва центлани понятия в богословието на Диодор Тарсийски и Теодор Мопсуестийски - едни от най-значителните представители на Антиохийската школа през 4-5 в.

"Християнство и култура", бр. 1 (178), 54-78, 2023

Войната и православието 5 "Симфонѝята" на днешното руско православие с днешния руски фашизъм Калин Янакиев Достоен ли е за осъждане "Руският свят"? архим. Кирил Ховорун Наративът за "метафизичната" война като псевдобогословие на историята Борис Маринов Украйна в митологичната мрежа на руската пропаганда Слава Янакиева In Memoriam: Иоан мирополит Пергамски (Зизиулас) 35 Раждането на една "онтология на личностността" митр. Иоан (Зизиулас) Християнство и истина 47 Първостепенни и второстепенни неща (1942) "Ужасни червени неща" (1944) Клайв Стейпълс Луис Гетсимания или Голгота. "Догматът за изкуплението" в богословието на митр. Антоний Храповицки и преп. Юстин Попович Александър Смочевски Църковни престъпления на клирици и лаици (миряни) в православното канонично право прот. Добромир Димитров Християнство и философия 87 Философията Йозеф Мария Бохенски Проблемът ‛баналност' Марио Коев Християнство и съвременност 104 История на библейския превод на български жестов език Николина Колева Галерия 117 Книгата Протойерей Евстати Янков Евстатиев (1886-1952). Българският отец Йоан Кронщадски Стефан Илчевски Християнство и истина Александър Смочевски ГЕТСИМАНИЯ ИЛИ ГОЛГОТА "Догматът за изкуплението" в богословието на митр. Антоний Храповицки и преп. Юстин Попович А останалото да бъде почетено с мълчание... св. Григорий Богослов Годината е 1816, денят Разпети петък, мястото-величествената Александро-Невска лавра в Петербург. Младият тогава архимандрит Филарет произнася въздействаща и същевременно дълбока в богословско отношение проповед. Съдържанието е чиста догматика, подредена, съгласувана и облечена в точни, премерени и изящни словесни форми. Словото на отец Филарет се превръща в един от най-добрите съвременни омилетични образци с догматическо съдържание, в сбито и до съвършенство точно обяснение на изкупителното дело на нашия Господ Иисус Христос. Ще минат години и тогавашният архим. Филарет ще се превърне в йерарха на Руската църква-Московския митрополит Филарет Дроздов (1783-†1867). Но и тогава, в зенита на неговия земен път, тая проповед ще остане едно от най-добрите слова, излизали из перото му, и несъмнено-като най-добрата догматическа проповед по тази тема в Русия. "Тръгни по пътя, който ти открива раздраната завеса на тайнството; влез във вътрешното Светилище на Иисусовите страдания, остави зад себе си външния двор, предаден на народите за поругание. Какво има там? Нищо освен светата и блажена любов на Отца и Сина и Св. Дух към грешния и окаян човешки род. Любовта на Отца-разпъваща. Любовта на Сина-разпъвана. Любовта на Духа-тържествуваща със силата на кръста. Бог толкоз обикна света!" 1

Почему религиоведение и теология не являются взаимозаменимыми дисциплинами?, 2024

The article poses a seemingly strange problem: is it possible to conceive of the interchangeability of religious studies and theology? It is demonstrated, however, that modern discussions within each discipline tend to displace and marginalize the other. The author believes that the interdisciplinary war between religious studies and theology, which began in the 1990s within the framework of the discussion on the recognition of the latter as an educational and scientific discipline at the state level, is not over at present. It is shown that the argumentation of the parties is built in such a way that leads to the fall of prestige of scientific knowledge about religion in general. To address this problem, the author analyzes and correlates the focus of cognitive interest, subject areas, disciplinary structures, and traditions of both disciplines, andthrough correlating the focus of cognitive interest, the community of authors, and the community-audience-their functions for society and the church. The author believes that in the face of the problematic status of scientific humanities knowledge in society and in the church, representatives of both disciplines need to abandon the rhetoric of substitutability and jointly try to present an understandable and academically correct response to the existential, social, and cultural demands associated with religion.

Историја/Journal of History LV/2, 2020

The subject of the paper is the first wave of the iconoclastic movement in Byzantium (726-787). From the many possible aspects of research that can be applied to this period, here we single out the theological view. The content of the paper manifests two main goals: (1) to oppose the different theological views of Constantine V, the Byzantine Emperor, as the protagonist of iconoclasm, and John of Damascus, as the protagonist of iconophilia, presented during the first iconoclastic wave; (2) to analyze the views of the Holy Scriptures regarding the icon, while considering those views as the most relevant judge in this theological dispute. The conclusion itself will indicate some guidelines regarding the reasoning on the iconoclastic issue, while ignoring the historical resolution on the same issue.