Осъзнаването и доказването на факта, че днешното ни народностно име „българи“ е свързано не толкова с асимилираните конници на Аспарух, колкото с най-широкия, до-лен социален слой в Източната Римска империя е от изключително значение за нашето самосъзнание и идентичност. В исторически, общоимперски контекст ние заедно с оста-налите балкански народности: македонци, сърби, хървати, черногорци и др., сме все vulgaris, бугари, болгари, българи и т.н., с тази разлика, че в Мизия вулгаризацията на населението е настъпила и протекла шест-седем века по-рано („Mesia hic et Vulgaria“), отколкото в западните земи, включени от Василий II в тема Bulgaria. В този смисъл бу-гарщиците като фолклор са все бугарски песни (песни на простолюдието), откъдето и да ги погледнем, друг е въпроса за чии герои се разказва в тях и коя днешна националност те идентифицират и легитимират.