За уважението или Как да фантазираме с КантРезюме, ключови думи и биография: Статията се занимава с проблема за чувствата при обосноваването на морала във философията на Кант и разглежда решенията му в процеса на тяхното развитие. Изтъкват се ключовата роля на уважението при употребата на практическия разум, връзката му с категоричния императив и прехода, извършен от Кант, от идеята за това, че то е " заслужено " , към тезата, че в определени случаи може да се " изисква ". Ключови думи: морални чувства, уважение, видове задължения, заслужаване и изискване на уважение Стилиян Йотов, дфн, професор по история на философията и по философия на правото в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор на Справедливост и респект (2000), Етика и мултикултурализъм (2003), Равенство и егалитаризъм (2004), Хабермас и претенциите на автономията (2006), Човешко достойнство и права (2013, под печат). Преводач от немски на трудове на Т.В. Адорно. Ю. Хабермас, З. Кракауер. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………… За уважението или Как да фантазираме с Кант[1] Декарт озаглавява второто си размишление върху първата философия " За природата на човешкия дух и за това, че той се познава по-лесно, отколкото тялото " , но тъкмо в него отделя немалко място на заниманията си с нещо материално – къс восък, като го моделира по всякакви възможни и представими начини само за да заключи, " че чрез въображението не бих могъл да схвана какво представлява дори това парче восък и че единствен само разсъдъкът ми може да го схване ". Каквото и да си представяме и въобразяваме за восъка, само разумът може да схване неотнимаемото му свойство – протяжността – и това е напълно достатъчно, за да имаме познание за телесната му същност. По сходен начин Кант заявява, че на " нравствено доброто… не може да се намери нищо съответстващо в никакъв сетивен наглед " , " под закона на свободата… и под понятието за безусловно доброто не може да се подведе никакъв наглед и значи никаква схема за неговото приложение ". Ако при Декарт въображението е поне средство, което геометричният разум ще надмогне, за моралния разум при Кант въображението е сякаш ненужно, ако не и подвеждащо. От тук и познатото възражение в стила на Ф.Шилер, че нормите на кантовия морал можем да познаем, но не и да си ги представим в конкретни действия, камо ли да следваме на практика. По-долу ще покажа, че ключови текстове на Кант, колкото и абстрактно да са написани, позволяват и дори налагат четене с въ-образяване. Волю-неволю и Кант е продължил да множи бележките под линия на Платоновото учение, където в ключови моменти на аргументацията се появяват онагледяващи разкази – авторски митове. I. Истината в бележките под линия на самия Кант. Още в самото начало на Основи на метафизика на нравите (1785) Кант поставя въпроса за определянето на добрата воля и в тази връзка – за зависимостта й от дълга. Според него в отношението воля-дълг са в сила три принципни изключващи условия: първо, детерминирането на волята не може да се ръководи от склонността ни да търсим щастието, второ, в него е важна валидността на максимата, правилата, които си даваме, а не постигането на някаква цел или последици (в този смисъл няма стойност дори успешността от прилагането на максимата, а само формалната й консистентност) и, трето, признаването на единствен мотив за действие – дългът, постъпките не " съобразно дълга, а от дълг " (Кант ОМН: 36/ IV 398). Всяко от трите условия е било причина за недоволство от Кант. Но дори да си представим, че моралът няма нужда от щастие, че моралът не рухва от това, че не се е осъществил в живота, мотивирането му единствено по силата на дълга изглежда прекомерно. Как да приемем, че определянето на волята е допустимо в морален смисъл, тогава и само тогава, когато го ръководят " обективно законът и субективно чистото уважение към този практически закон, следователно максимата да се следва такъв закон " (Кант ОМН: 40/ IV 400)? За уважението или Как да фантазираме с Кант