Verbum iuro

ΣΧΟΛΗ. Философское антиковедение и классическая традиция. Т. 6. № 2. С. 365-384., 2012

Using the various sources, including narrative, normative and documental, the author describes in this article the process of genesis of concept of “misdemeanor” (yerro) in the Castilian language. In the reign of Alphonse the Sage (1252 – 1284) this word were used by court lawyers for signifying any crime without making difference. Basing on the information of bilingual texts (Etymologiae of Isidor of Sevilla, Fuero Juzgo etc.) author affirms that primordially the yerro were an ethic concept and only starting from the Alphonse’s reform of language acquired religious and juridical connotations.

TRUSO, 2019

2017

Pregledujejo se možnosti različnih odrazov pide. pripon za nomina instrumenti *-tro- in *-dhro- v praslovanščini in baltoslovanščini. Posebna pozornost je posvečena možnosti, da se psl. *odrъ ‘lesena konstrukcija’ in *bedro ‘pasni del telesa’ razložita kot izpeljanki na *-dhro iz pide. *bher- ‘nositi’ oziroma *h₂er- ‘sklepati’, z regresivno disimilacijo korenskega r v obeh primerih.This article deals with possible instances of PIE nomina instrumenti in *-tro- and *-dhroreflected in Common Slavic and Balto Slavic, with special regard to the possibility of interpreting CSl. *odrъ ‘wooden construction’ and *bedro ‘waist < belt’ as derivatives formed with the suffix *-dhro from PIE *bher- ‘to carry, bear’ and *h2er- ‘to fit together’. respectively, with regressive dissimilation of the root r in either case

Сажетак: Форму правног акта одређују надлежни орган који га до-носи, одговарајући поступак у коме се доноси, као и облик акта у коме се до носи. Садржина сваког правног акта мора бити, бар на нивоу апстракције и смисла акта, усклађена са садржином акта који има вишу правну снагу, било због вишег места на хијерархијској лествици правних аката због до-но сиоца тог акта, било због тога што је други акт-специјалне природе и садржине те дерогира овај други. Међутим, ни поштовање захтева форме, као ни исписивање " садржине неког правна акта нису могући без-употребе је зика. У овом раду, под језиком подразумевамо способност човека да кому-ни цира са другим особама у свом окружењу путем посебног система вер-ба лизованих знакова, обликујући на тај начин сопствене мисли у одговарајуће го ворне поруке. Језик је такође у овом раду узет као средство саопштавања мисли законодавца и других доносилаца правних аката, у виду заповести, овла шћења, наредби,декларативних изјава или забрана адресатима, на начин да је садржина која се саопштава јасна и разумљива и адресатима, који су махом-неправници. Неки аутори сматрају да се значајем језика за право, као и самим спе-цифичним правним језиком и правном терминологијом баве углавном само – правници, док лингвисти остају строго у оквирима сопствене науке, ба-већи се структуром језика, врстама речи и неретко одбраном матерњег је зика од уплива страних речи по сваку цену. Следећи мисао Николе Ви ско-ви ћа да је потребно проучавати живот права и да упоредо са тим про-учавање језика има кључну улогу у животу права, и ми се у овом раду ба вимо – ставовима (претежно домаћих) правника о значају језика за право, у току друге половине 20. века, не занемарујући истовремено и ставове најзна чај-ни јих домаћих и иностраних лингвиста о истој теми. Кључне речи: право, језик, лингвистика, комуникација, језик права 1 Овај рад је резултат реализовања пројекта " Правна традиција и нови правни иза зови " који се финансира средствима Правног факултета Универзитета у Новом Саду.

Filolog, br. 23, 2021

Deni Didro (Denis Diderot, 1713–1784) nije napisao politički traktat, ali političke ideje odjekuju u njegovom opusu i mogu se sistematizovati. To su istraživači nastojali da urade kroz pojedinačna teorijsko-kritička razmatranja, kao i kroz ediciju Didroovih političkih spisa sakupljenih u jednoj knjizi, a što su svojevremeno priredili Vernijer (Vernière, 1963) i Versini (Versini, 1995). U ovom radu, nakon teorijsko-polemičkog dela gde se razmatraju dva suprotstavljena pristupa po pitanju je li Didro politički stvaralac ili ne, kao i pregleda njegovih osnovnih političkih stavova, prikazaće se sociološko-politička pozadina priče Dodatak Bugenvilovom Putovanju (Supplément au Voyage de Bougainville, 1772). Ova priča je dobra književna ilustracija njegovih glavnih političkih ideja: uzajamni odnos prirode i čoveka, razlika između prirodnih i građanskih zakonâ, poreklo vlasti i pitanje društvene reforme. Ključne reči: Didro, politika, priroda, prirodno pravo, građansko društvo

Вестник Российского государственного университета. , 2011

History of iniuria in post-classical period of History of Roman Law (IV – V A.D.) is investigated rather bad. In this article is represented an analysis of all the cases of word usage of iniuria in Theodosian Code (438 A.D.). As a result we can affirm that the checked term designated some special phenomena of social, politic and juridical life of the Later Roman Empire, such as: corruption of the privileges of some social or professional corporations, like senators etc., wrongful impleading, or other judge’s misconduct, insults verbal either corporal, other corpora delicti, included in classical definition of iniuria given by Domitius Ulpian. The article is written on Russian.

Studia Rossica Gedanensia, 2018

This paper discusses chosen theoretical aspects of reconstruction of the ancient so­ciety’s world view and ideology reflected only partially or not reflected at all in literary monuments. The author draws attention to the particular diagnostic role and importance of formulaic expressions for the comparative history of world views. The possibilities of applying the methods of the comparative philology and comparative religion are demonstrated on the example of such formulaic expressions as OInd urúḥ lokáḥ and PrSlav *vоlьnъ(jь) světъ.

Dialog Campus Edition, 2019

От десетилетия критикувах активисткото конституционно правораздаване, когато случайно попаднах на книгата на Ран Хиршъл за юристокрацията. Обяснявам, че активисткото конституционно съдийство е било прилагано предимно в Германия, а след това се е разпространило в редица страни по света и през 2004 г. Хиршл формулира този процес като замяна на демокрацията с юристокрация и демонстрира рационални причини, поради които това се случва в редица страни. Следвайки стъпките му, аз разширих предишните си критики към активизма и го преформулирах като замяна на демокрацията с юристокрация. В допълнение към юристократичните тенденции в отделните страни започнах да анализирам и юристизацията на политиката на международно ниво. Тези анализи показват процесите на конституционализация на международното право, които трансформираха международните политически борби за власт под прикритието на правото, и освен това показват разширяването на юрисдикцията в областта на правата на човека на континентално равнище, което постави под контрол демократичното формиране на волята на държавите и по-голяма част от вътрешните правни системи. По този начин юридическата демокрация в рамките на държавите може да бъде удвоена и в по-голям мащаб. За да анализирам това, попаднах на емпирични анализи на функционирането на Съда по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) през последните години, които въз основа на анонимни интервюта със съдии по правата на човека и юристи от регистратурата на централизирания правен персонал на ЕСПЧ честно обясняват действителното раждане на решенията в Страсбург. То показва, че в действителност тези решения не се изготвят от съдиите, изпратени от държавите членки, а от централен постоянен екип от юристи на регистратурата, а съдиите са просто преоблечени представители, на които е позволено само да обявяват решенията. Това е формулирано най-остро от Матилде Коен в изследване, в което тя публикува своя анализ със заглавие "Съдии или заложници? ". По същия начин David Thór Björgvinsson, бивш съдия от ЕСПЧ и професор в Копенхаген, след като напусна работата си през 2015 г., в хода на едно интервю критикува академичните изследователи, че не са открили пълната уязвимост на съдията от ЕСПЧ спрямо екипа от адвокати на регистратурата, които работят в Страсбург от десетилетия. На тази основа намирам за напълно обосновани анализите на Матилде Коен, които описват тази ситуация. Това ме накара да проуча до каква степен положението на съдиите в Страсбург се различава от това на съдиите в Люксембург, които вземат най-важните решения на Европейския съюз. Анализите в тази насока откроиха и ролята на Съда на Европейския съюз (СЕС) в структурата на властта в целия ЕС, като в крайна сметка може да се изясни, че структурата на ЕС може да се разглежда основно като бюрократична юристокрация. Поради този напредък след това съзнателно се опитах да проуча структурата на властта на юристокрацията в ЕС. Ако разгледаме властовата структура на Европейския съюз не на формално, а на социологическо ниво, ЕСПЧ в Страсбург е също толкова част от нея, колкото и съдебният елит на Люксембург или правният елит на институциите на ЕС в Брюксел. Ако частите от него се разгледат заедно, ясно се очертава ролята на неправителствените организации в юридическите властови структури на ЕС и моето по-нататъшно изследване имаше за цел да проучи това. Намерих много подробни емпирични анализи, по-специално за ЕСПЧ, но също и за Комисията, Съвета (плюс COREPER) и Европейския парламент, както и за Съда на Европейския съюз относно влиянието на НПО и лобистките организации.