TRIBALI ANTIČKOG SVETA

ETHNO-CULTURAL ANNALS, 2022

Abstract: During the end of the 19th, and the beginning of the 20th century, a number of scholars addressed the question of Triballi, a Paleo-Balkan tribe that inhabited parts of present-day Serbia and Bulgaria. The territories this tribe occupied are mentioned for the first time during the 6th century BC. Less than a century later, written sources testify on their expansion towards the south and the siege of Abdera. Soon after, they are coming to grips and were subdued by Macedonian kings. Weakened by clashes with Celts and other tribes, they finally collapse and diminish from the historical scene under Roman rule. The paper will present historical sources on the territory, relations with neighboring tribes, and the customs of Triballi between the 5th and the 1st century BC.

Istorijski časopis, 2007

Usurping of power is hardly something unusual in the medieval history, but it creates a problem for a historian when trying to reconstruct it based on sources. We shall say nothing new if we claim that, unfortunately for historians, only testimonials of the victor are what remains. This time, in the so-called Pejatović Genealogy, there is a fragment describing events before the death of the King Milutin, as well as the struggle of his son, Stefan Dečanski and Konstantin, for the Serbian throne. This paper critically analyses this fragment, in order to establish its importance. Despite the facts mentioned in other sources, none of them mentions that King Milutin chose Konstantin as his heir, that at Konstantin was at the death of his father in Byzant, where he was hiring an army — the fact that Stefan Dečanski used in order to claim the throne, and that the battle between them occurred at the Dmitrovačko Field, under the Zvečan fort.

Воспоминаний много. Это и археологические раскопки и разведки на полях не скольких областей Украины, от Днестра до Днепра. Это десятки месяцев, проведенных в поле, сотни пройденных километров, десятки раскопанных объектов, сотни тысяч най денных трипольских артефактов -сосудов, статуэток, орудий и инструментов. Это встречи и обмен мыслями с коллегами на десятках научных конференций от Киева и Збаражи до Познани и Будапешта.

Филолог, 2020

Критика поезије (2019), Избор из критика о делу Бранка Миљковића, приредио Александар Костадиновић, Ниш: Нишки културни центар, бр. стр. 403. Александра Чебашек, Траговима (бе)смисла и живота, у: Филолог, Год. 11 (2020), бр. 22, (429-436).

Tribe and necropolis: archeological monuments of Adyghean area in the XIII–XVI centuries and their connections with sub-ethnic groups The ethno-cultural history of Circassians in the XIII–XV centuries was largely determined with the processes of sub-ethnic groups' separation. Those processes took place in close connection with formation of principalities. Formation of new principalities proceeded in the conditions of territorial and demographic growth of the Circassian area and inclusion into the scope of its political and cultural influence of significant frontier territories inhabited by neighboring Caucasian and Turkic ethnic groups. The existing sources do not allow to fully understand whether the sub-ethnic separateness was the necessary condition for formation of a principality or a prolonged separate, in political meaning, existence of initially unified community promoted a division of the ethnos on sub-ethnic groups. The author of the article on the basis of archaeological sources traces the territorial and, apparently, «tribal» (family, clan) connection between the two Adygeyan sub-ethnic groups – Zhaneys and Hatukays – with those Adygeyan groups which had left burial mounds of the XIII–XV centuries. Zhaneys were allegedly connected with inhabitants of the valley of Abin (necropolis Gruzinka–VII and Gruzinka–X), as Hatukays – with population that left Ubinskiy burial mound. Similar comparisons of narrative and archaeological materials were successfully undertaken by researchers in relation of big feudal estates – Kremuk (Kemirgoy, Temirgoy) and Kabarda. Within the circle of Kabardian monuments the specific features of the area of burial cemeteries of Little Kabarda stood out. Rather clear connections of the period of the XIII–XV centuries, mostly famous owing to the basis of known archaeological monuments with the later period of the XVI–XVIII centuries, which is perfectly known by narrative sources, allows to trace the genesis of princely estates and sub-ethnic groups of Circassia. Этнокультурная история адыгов в XIII–XV столетиях в значительной степени была обусловлена про-цессами обособления субэтнических групп. Эти процессы происходили в тесной связи с формированием княжеств. Образование новых княжеств происходило в условиях территориального и демографического роста черкесского пространства, включения в сферу его политического и культурного влияния значительных порубежных территорий, населенных соседними кавказскими и тюркскими этносами. Существующие источники не позволяют до конца понять, являлась ли субэтническая обособленность не-обходимым условием для образования княжества или длительное раздельное, в политическом отношении, существование изначально однородной общности способствовало разделению этноса на субэтнические группы. В статье прослеживается, на основе археологических источников, территориальная и, видимо, «племен-ная» (фамильная, родовая) связь двух адыгских субэтнических групп – жанеевцев и хатукаевцев – с теми адыгскими группами населения, которые оставили курганные погребения XIII–XV вв. Жанеевцы предполо-жительно связаны с жителями долины Абин (некрополи Грузинка VII и X), а хатукаевцы – с тем населением, которое оставило Убинский могильник.

Arheoloski Informator 3, 2020

СТАРОВЛАШКЕ НАХИЈЕ БОБОЉ И ОСТАТИЈА (15-18. ВЕК) Апстракт: Рад је настао упоредним проучавањем османских извора и археолошким рекогносцирањем терена. Захваљујући мултидисциплинарном приступу убицирана су бројна стара насеља, попут Бобоља и највећег насеља на Голији Равништа и идентификовани остаци неколико верских и привредних објеката. Приближно је датирана већина цраква, а утврђен је и ктитор манастира Придворице. У раду су приказани развој и карактеристике планинских насеља, порекло и динамика становништва, специфичан статус Старовлашана и најзаступљеније привредне делатности. Редак дефтер старих и нових власника баштина из 1708. године, омогућава да се јасније сагледа устанак на Голији из 1688, размере страдања и расејања у Великој сеоби, као и верска и социјална структура нових власника. Посебан део рада посвећен је пронађеним материјалним остацима.

Експертиза на полихромия и цветова украса от култови обекти

Векове наред строители, живописци и приложници са трупали знания, опит и са утвърждавали добри практики в създаването, опазването и експертизата в култовата стенопис по българските земи. И през четирите периода на настоящото изследване – архаи‐ чен, класически, елинистичен и римски – най‐изявените художни‐ ци са постигали високи умения, доближаващи върховите постиже‐ ния на Египет, Гърция и Рим. По различни причини през последни‐ те десетилетия тихомълком е възприета тезата, че опазването на хилядолетното ни наследство от художествени ценности е въз‐ можно без квалифицирани и с висок морал експерти в художестве‐ ната живопис, в реставрацията и консервацията, в изкуствознани‐ ето. Нещо повече, занемарено е приложението на двата метода на качествена експертиза: работа с извори и писмени източници от минали времена и провеждане на лабораторни изследвания върху технологията и състава на художествените материали, както и върху техниките на оцветяване и живописване. Докато (не)правилността на подобна тенденция в областта на морала би могла да се дискутира при променената пазарна среда, то поддържането на подобно мислене в сферата на организацион‐ ните и професионалните традиции и опит е крайно вредно за бъл‐ гарското културно‐историческо наследство. Резултатът е отрица‐ телен – загуба на причинно‐следствените връзки в знанията за ек‐ спертизата, което на практика я деинтелектуализира. Това нега‐ тивно състояние на целия спектър и обхват, и в частност на култо‐ вата стенопис – национално и световно достояние, – налага да се направи цялостно ретроспективно изследване, като на тази основа се възстанови каузалността в траекторията на организационното поведение на българското общество в лицето на държавната кул‐ турна, научна и образователна администрация. Процесът на подготвяне на подобно обхватно изследване изисква обработката на голяма по обем и разнообразна по вид ли‐ тература и нейната интерпретация чрез конкретни изследвания на терен – археологически материали, архитектурни паметници, оцветяване и живопис.