Ритмы истории Христианского Востока

РОССИЙСКИЙ ИСЛАМ. Очерки истории и культуры, 2018

В центре внимания авторов этой книги — российский ислам в его страновом измерении, его история и связанные с ней легенды, формирование богословских и правовых школ, религиозных практик и социальных сетей мусульманских сообществ с VII в. по наше время. Сравнительно-исторический очерковый подход в книге удачно сочетается с источниковедческим. Общие проблемы российского ислама рассмотрены на оригинальном письменном наследии мусульманских народов Северного Кавказа, Волго-Уральского региона и Западной Сибири, где получили распространение основные для России богословские школы — аш‘аритский и матуридитский калам, традиционные для российских мусульман ханафитский и шафи‘итский мазхабы, а также традиции суфийских братств накшбандийа-халидийа, кадирийа и шазилийа. Книга адресована как историкам-исламоведам, так и специалистам по российской истории, аспирантам и студентам и в целом широкому кругу читателей, интересующихся историей ислама в России.

Статья представляет собой частичную публикацию и исследование документов из ГАРФ, объединенных в дело о слухах, распространившихся среди татар Крыма в 1832 г., о скором пришествии египетского паши Мухаммеда Али, который победит русских и завладеет Крымом. Кратко излагаются политические события, связанные с так называемым Первым египетским кризисом, которые непосредственным образом повлияли на умонастроения крымских татар, привели к распространению слухов и крамольной литературы. Высказывается предположение, что в Египте, через который лежал путь крымских татар, а также горских народов Кавказа, отправлявшихся в хадж, велась санкционированная Мухаммадом Али антирусская пропаганда.

Статья представляет собой частичную публикацию и исследование документов из ГАРФ, объединенных в дело о слухах, распространившихся среди татар Крыма в 1832 г., о скором пришествии египетского паши Мухаммеда Али, который победит русских и завладеет Крымом. Кратко излагаются политические события, связанные с так называемым Первым египетским кризисом, которые непосредственным обра-зом повлияли на умонастроения крымских татар, привели к распространению слухов и крамольной литературы. Высказывается предположение, что в Египте, через ко-торый лежал путь крымских татар, а также горских народов Кавказа, отправляв-шихся в хадж, велась санкционированная Мухаммедом Али антирусская пропаганда.

Понятие «древность» вошло в обиход с периода Возрождения.

КриминалистЪ, 2024

Разоблачается давно бытующее мнение о возможности фотографирования изображения преступника в зрачке убитого человека. Автор, исследуя работы ученыхфотографов и медиков конца XIX века, приходит к выводу о фальсификации факта использования такого изображения в расследовании убийства. Ключевые слова: расследование преступлений, фотографирование глаза, изобличение убийцы Для цитирования: Ялышев С. А. Из истории российской криминалистики // Кримина-листЪ. 2024. № 3 (48). С. 113-116.

История, кн. 6, 2020

ВСТЪПЛЕНИЕ Хомо религиозус: религиозност, религия, вероизповедание, мистика. Всеки от нас е човешко същество именно защото е надарен с разум, чувство, въображение. А това, че живеем в цивилизация-култура отграничаваща един свят, в който властват определения, символи, норми и ритуали, допълнително ни характеризира като хора. Следва ли от това, че ние непременно трябва да бъдем религиозни? Зависи какво разбираме под понятието религия, както и под термини, които са близки или съвсем свързани с него: религиозност, вероизповедание, мистика. Без да претендираме за изчерпателност, нито за някаква окончателна и неоспорима истинност, ще се опитаме тук да обхванем феномена религия чрез систематичен подход към явления, свързани с него и които ще осветлят съставляващите го структурни компоненти, както и еволюционните му промени. Религиозност Обзет от емоционално и умствено тежнение към невидимото, скритото, мистериозното-вълнуващо и омайващо, което усеща в елементите (вода, земя, огън, въздух), в предметите, животните, както и у самия себе си, човекът е спонтанно чувствителен спрямо магиката на света, одухотворен от незрими присъствия. Как да получи неговото благоволение, как да избегне заплахите му, как да го опитоми, как да следва повелите му? В безчет митове и обреди се предава и възпроизвежда легендата за появата на невидимото, на тайнственото, чиято мощ може да бъде усетена и доближена дотолкова, доколкото митовете и обредите възстановяват силата на въздействието на " първия път" в " изначалното време" и зареждат видимото с потенциала на невидимото, чийто символ разкрива природата. Всеки символ впрочем, било той камък или място, дума или разказ, легенда или обред, поражда досег с невидимото, проецирано в него чрез един вид привилегирована? поява, тласък да се направи необходимият избор, чрез " свещено възникване" {йерофания}. Този омагьосан свят, наситен със сакралност, е предхождал религията, тъй като в него всичко е свързано с вярвания и всяко действие (било изработването на стрела, било ловуването или храненето...)-вписано в мита за свещеното. Казано с други думи, нищо истинско и значимо не остава извън обсега на вярванията, които очертават (и дори изпълват) полето на човешката общност. Едва по-късно впрочем, когато светският разум и дейност постепенно ще придобиват все по-голяма автономия, религиозността ще прерасне-с поставянето на ново начало (пророчеството-откровение), в религия, повече или по-малко систематизирана, сливайки се в хода на времето със сферата на светското и неговите поприща (политика, наука...). Както ще установим по-нататък, едва около XVI в. в Европа-еврейско-христиадска в духовен" план и романо-гръцка в " рационален"-ще започне да се използва терминът религия прибли-зително в този смисъл, в който го схващаме днес: установена съвкупност от вярвания и свързани с тях обреди, съсредоточени около идеята за, човешкото спасение, но предоставящи относителна самостоятелност на разума и на човешката дейност, насочена към търсене на истинното и към постигането на обществен ред, дотолкова, доколкото изявите им не са в противоречие с основния постулат (за избавлението на душата, бъдещия живот и т, н.). Нека отбележим също, че, неизкристализирала, религиозността игнорира историята като такава, каквато я схващат религиите (монотеистичните), изградени върху тезата за откритото спасение-история, която се представя за движеща, ориентирана, " богохвална", " прогресивна", подчинена на Божиите предначертания. Разбира се, .никоя цивилизация не убягва от историята, както и човекът от промяната, била тя и " естествена". В един омагьосан свят, изпълнен със сакралност, чиито прояви в него регулира системата от обреди, динамиката на промяната е циклична, редуваща се,

My post-graduate issue. It's theme is "The image of China in culture of Russian Enlightenment. Based on materials of first Russian translations of Chinese literature"

КАК РИТЪМЪТ РАЗКАЗВА ИСТОРИИ? Екатерина Дикова. Ритъм и наратив. Календарните двустишия на Христофор Митиленски и техните южнославянски преводи. София: Институт за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките, 2023, 526 с. ISBN: 978-619-71-79-42-2, 2024