Academia.eduAcademia.edu

10-17- print.pdf

Abstract

Възхвала на различния Човекът, който ходи с бавна крачка по улицата на изгнанието, си ти, съм аз. Разгледай го добре, това е просто личност. Тук нямат никакво значение ни времето, ни приликите, ни усмивката през сълзи, защото чужденецът винаги ще има разкъсано небе до дъното на своите очи. Нито едно изтръгнато дърво не дава нужната ни сянка, нито очаквания плод. Да, самотата не е занаят, нито закуска на тревата. Кокетството на скитници. Да молиш за убежище си е обида и рана, преглътната с надеждата, че някой ден човек ще бъде изненадан, да е щастлив тук или другаде. Превод от френски: АТАНАС СУГАРЕВ