Крстоносните Кралства на Истокот (1099-1187)

Mediaevalia, Special edition In Memoria of Dr Georgi Sotirov (1946-1998), 2010

ПЕРМСКИЙ ВЕСТНИК, 2020

Институт всеобщей истории РАН, Москва, Ленинский пр., 32а [email protected] Анализируются известия сочинения Катакалона Кекавмена «Стратегикон» об иностранцах-христианах в Ромейской империи и на соседних с ней территориях. Оно было написано провинциальным стратегом Кекавменом ориентировочно в 1075-1078 гг. (по М. Д. Спадаро) и относится к жанру «частных историй» (по У. Тредголду). Текст трактата основан на личном опыте автора, в нем фиксируется его присутствие, оценки, а также беглые указания на некоторые аспекты биографии автора, его предков. «Стратегикон» сохранился в единственной рукописи XIV в. В этом сочинении отражено типично бытовое восприятие иностранцев-христиан византийцами, которое зачастую расходится с официальными идеологемами Ромейской империи, которые тиражировались дипломатами и придворными императорского двора. Автор при описании иностранцев руководствуется принципом служения империи, когда традиционно делит общество людей на «ромеев» и «иностранцев-христиан». В сочинении представлено всего 29 упоминаний иноземцевхристиан. В тексте сочинения встречаются следующие этнонимы, обозначающие иноземцев-христиан: «болгары», «влахи», «франки», «варанги», «англы», «росы», «сербы», «германцы», «бесы», а также антикварный этноним «даки». Представляет интерес то, что при описании христиан «латино-романского» мира Кекавмен не обращает внимания на их конфессиональное отличие от греков православной веры. Это могло быть связано с тем, что произошедший в 1054 г. раскол церквей еще не был осмыслен «средними» социальными слоями Византийской империи. Показательно, что в «Стратегиконе» ни разу не упомянут этноконфессиональный термин «латиняне».

Монеты Ширвана и Ширваншахов династии Кесранидов (вторая династия). 330–784 г.х. / 941–1382 гг., 2020

This is the second book where all the historical and numismatic data on the coinage of Shirvan state and Shirvanshah coins of Kesranid dynasty for 454 years. It contains reconstructions of the 306 coins, drawings of 618 coins and 935 coin photos. All the coin types are described in details. Many coins are rare and unique.

2017

што е -несовршено, и да се напише учебник со распарчена, можеби и неповрзана приказна? До која мера да се разложат историските правилности и процеси, колку да се упрости и да се поедностави, за да се напише читлива и разбирлива приказна, преку која студентот ќе дознае сè што треба да знае? Без разлика кој пат ќе се избере, останува чувството дека излагањето на нештата некаде е премногу опширно, а некаде премногу кусо, дека нешто можело да се објасни и подобро и дека, можеби, печатењето требало уште малку да се одложи. Но, тоа се недоумици со кои се среќава, и веројатно секогаш ќе се среќава, секој истражувач и наставник.

Богословский вестник, 2022

The purpose of this article is to determine the prerequisites for the use the image of Melchizedek by the author of the Epistle to the Hebrews (Heb. 7, 24–26; 8, 1; 10, 21, etc.). Why exactly Melchizedek (Gen. 14, 18–20; Ps. 109, 4) was taken by the author of the Epistle as the basis for the aspirations of the deliverer of the king-high priest, this question is often bypassed by researchers. The answer to it, in our opinion, can be found if we turn to the sources of the period of the Hasmonean dynasty and Herod the Great in Judea (163–4 BC), when for the first time in the history of Israel, those kings and high priests came to power, who neither by blood succession nor by personal qualities did correspond to patriarchal ideals. A comparative analysis of the sources of early Judaism and biblical texts shows that even before the birth of Christ, there were expectations of two messiahs, from the tribe of Levi and from the tribe of Judah. Both attributes of power, in our opinion, were very appropriate for Jesus, whose high priesthood was performed in the «tabernacle not made by hands» (Heb. 9, 11). The writer of the Epistle to the Hebrews did not choose the image of Melchizedek by chance in order to describe the nature of the «eternal high priesthood» of Jesus Christ. This was facilitated by the religious and political situation in Judea before the destruction of the Second Temple (70 AD).

Drynovsky Sbirnyk, Volume XV, 2022

След Първия кръстоносен поход и неговите завоевания в Леванта, католическият орден на йоанитите, основан като монашеска благотворителна организация в Йерусалим през XI век, постепенно се военизира и започва да играе все по-важна роля в кръстоносното движение и папската политика на изток. В средата на XII в. орденът установява свои структури в Константинопол, а местният йоанитски предстоятел става посредник в преговорите между папството и ромейския император Мануил I Комнин. Хронистът Гийом от Тир свидетелства, че при т.нар. „Латинско клане“ във византийската столица през април 1182 г. особено тежко пострадва болницата на ордена. След Четвъртия кръстоносен поход йоанитите подкрепят основаната от кръстоносците Латинска империя и се включват в администрирането на нейните територии. Особено значимо е тяхното присъствие в областта Тесалия, където е основана провинция на ордена със столица Фиталея. Съществуват изворови податки, че между 1216 и 1218 г. йоанитите подкрепят кандидатурата на унгарския крал Андраш II за овакантения престол на Латинската империя. Изглежда, че през 1238 г. йоанитите временно застават на страната на коалицията от балкански православни владетели, която воюва срещу латинските императори Жан дьо Бриен и Балдуин II. Малко по-късно, в 1247 г. унгарският крал Бела IV предоставя на ордена владението над областта Северин (Северински Банат). Дарението е свързано с плана на унгарския крал и йоанитите да покорят съвместно куманските племена, разположени в днешна източна Румъния и по този начин да подпомогнат обсадената от съюзените балкански владетели Латинска империя. Посочените събития не са разгледани и анализирани изчерпателно от съвременната историография, въпреки че представят важни аспекти от взаимоотношенията между латинския свят и балканските православни страни в периода XI‒XIII в.

ЧАСТНИТЕ ВОЙНИ В КРАЛСТВО ФРАНЦИЯ ПРИ ПЪРВИТЕ КАПЕТИНГИ (987-1137). ГЕНЕЗИ И ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ. , 2003

The article considers the issue of the reasons and consequences of the so called private wars or feuds the in French Kingdom during the rule of the first Capetian kings (987 – 1137). At the middle of 9th century the Empire of Charles the Great fell into a deep political disintegration which led to the beginning of three new independent political formations. One of them, firstly known as Francia occidentalis (later Francia), was a land of permanent private wars which devastated the lands and ravaged the population: free peasants, serfs, and even monks and other churchmen. Why did feuds become so widespread and permanent during the10th and 11th c. ? How did the new fortifications (castles) which started from the end of 10th century affect internal order, peace and feuds in French territories? Which were the main characteristics of the feuds in Francia occidentalis during the rule of the first Capetian kings? Haw deep was their effect to the economical, political and social situation in Francia?

Статья посвящена церковной политике одного из наиболее выдающихся государей крестоносцев, правивших на Востоке – Боэмунда IV Одноглазого, князя Антиохийского (1198-1199/1201-1216/1219-1233) и графа Триполи (1187-1233). За годы своего правления, этот франкский государь неоднократно оказывался под патриаршим и папским отлучением, чаще воевал с христианами, нежели с мусульманами, был повинен в преследованиях латинского клира, ордена госпитальеров, в убийстве латинского Патриарха Антиохии. В то же самое время, он пошел гораздо дальше своих предшественников в своих контактах с восточно-христианским миром: он допустил переход своего сына в лоно Армянской Апостольской Церкви, сам обращался со своими рыцарями и свитой к службам и таинствам, совершаемым византийскими и мелькитским клиром. Более того, он восстановил православный Антиохийский Патриархат в Леванте – свершение, которое пережило не только Одноглазого князя, но и само франкское господство в Заморской земле. Политика князя Боэмунда IV открывает совершенно особую, ломающую стереотипы страницу в истории крестовых походов и взаимодействия латинян с восточно-христианским миром.

Переводчики и переводы в России конца XVI - начала XVIII столетий, 2019