РЕФЕРАТ ЗА ИСТОРИЈУ ОД XII ДО XVI ВИЈЕКА (1185 - 1527)

БълГаРСКИ епИТИМИйнИК оТ xv-xvi ВеК © Марияна Петрова Цибранска-Костова, автор, 2011 Издателство "Валентин Траянов" iSBN 978-954-9928-59-4 предпоставките за книжовна дейност в региона през xv-xvi в. имат както духовен, така и икономически характер. Известно е, че край Бояна е имало многолюдно селище заради находищата на желязна руда около Витоша и приходите от нея. Този факт е добре документиран в пътеписи още от втората половина на xvi в.: "под същата планина има желязна мина за доброкачествено желязо и всичкото желязо, което там се копае, се извозва за Цариград" 16 . Макар че през xvi в. най-големият рударски център в европейска Турция е Кратово, в добиването на желязо около Бояна е участвало местното население, а манастирите са си осигурявали добри доходи и така допълнително са подпомагали книжовното развитие 17 . Следователно самият факт на откриването на ръкописа в с. Бояна и използването му досега като илюстрация за елементи на старинност в изповедния чин, отвеждащи към старобългарския Синайски евхологий, вече задават една задължителна линия на изследване, или по-точно, проверката на нейната валидност -има ли и какви са елементите на архаичност в състава и езика на ръкопис РГБ Григ. 32? В съвременния си вид ръкописът се състои от 117 листа плътна хартия, без запазено начало и край. В този листов обем празен е останал л. 5б; на л. 40а-б липсва долната част от текстовото поле; половината от л. 77а също е празна. лицевата страна на л. 91а е била разграфена, за да се изпише пасхална таблица, но разграфеното пространство е останало незапълнено. Самата пасхална таблица е изписана на обратната страна на листа (л. 91б).

САМУИЛОВАТА ДРЖАВА ИЛЈАДА ГОДИНИ ПОТОА (1018–2018), 2022

Материјали од Првата национална конференција за византологија и медиевистика, одржана во Охрид на 25 и 26 октомври 2018 година

Bia­ło­ru­skie Ze­szy­ty His­to­rycz­ne — Бе­ла­ру­скі Гі­ста­рыч­ны Збор­нік, 2020

New works by Russian historian on the Grand Duchy of Lithuania show the growth of interest in this topic in the contemporary Russia. During the Soviet period the research was concentrated around the issues of the duchy’s beginnings and around ethnic and social issues. The goal was to show that the class leeched off by Lithuanian feudal lord was mostly Ruthenian population. The issues of religion were also ignored. At the beginning of the 1990s Russian historians also did not write about territorial issues of the Grand Duchy of Lithuania. At the turn of the centuries most of the papers published in scientific journal and monographies were treated in an integral way. The research now centres around the political system of the state, its territorial changes and ethnic issues. The context of the relations with the Grand Duchy of Muscovy.

Археологически открития и разкопки през 2019 г., Т. 2, 2020

S The excavations were necessitated by an infrastructure project of Bulgartransgaz Ltd. The site is situated in a forest area, on a steep eminence east of Vidbol River. Large quantity of handmade pottery shards or whole vessels was found scattered all along the upland. Their shapes and decoration are characteristic for the Early Bronze Age Coţofeni culture. Multiple disintegrated fireplaces from the same period are found within the site, without a clear pattern of their arrangement. A larger burnt structure with supposed housing functions was excavated on the eastern slope of the hill, just off of the site's eastern limit.

Симферополь, 2022

Сборник является шестнадцатым томом периодического издания «История и археология Крыма». Публикуемые статьи охватывают широкий хронологический диапазон – от эпохи бронзы до позднего средневековья, нового и новейшего времени. Представлены результаты полевых археологических исследований, рассмотрены актуальные вопросы крымской археологии и истории. Сборник рассчитан на археологов, историков, музейных работников, краеведов, всех, кто интересуется прошлым Крыма

The mukata’as were an important part o f the productive and fiscal system o f the Ottoman Empire in the fifteenth and sixteenth centuries. The Ottoman Empire employed the word mukata ’a to designate parts o f public revenue units (such as mines, rice paddles, salt marshes, workshops fo r soap making, candles, fishing grounds, etc.) that belonged to the state treasury and were operated by either government officials, called emins, or by granting concessions to private persons, Muslims or non-Muslims, appointed as amils. The difference between the two forms o f management is the following: In the first case, the emin operated fo r the state and received remuneration, whereas in the second, the amil paid a fix ed amount to the treasury in order to take over the iltizam (tax farm). During the first centuries o f the Ottoman Empire, the management o f the mukata ’as in the name o f the state through emins was more widespread as a mode o f exploitation. But the monetary crisis o f the second half o f the sixteenth century in the Ottoman Empire obliged the state to look fo r new sources o f income (particularly in cash) in order to provide funds fo r the state treasure. Therefore, the iltizam system gained importance and the role o f the miiltezim as a cash provider to the state treasury increased. In this study, the state incomes obtained by mukataa exploitation in the region o f Vidin will be examined. The distribution o f iltizams, their process o f functioning and the contribution to the state treasury by the revenues o f the tax farms and the miiltezims themselves are among the topics to be explored.

КРЕПОСТТА ШУМЛА (ШУМЕН) В „ЕКАТЕРИНИНАТА“ РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА ОТ 1768-1774 г. , 2018

The Russo-Turkish War from 1768-1774 is one of many war actions of the two empires in which the Shumla fortress (Shumen) has strategic value and its territory becomes theatre of war actions from 1773 and 1774. And since the great Vizier of the Ottoman Empire is also occupying the city of Shumen, important diplomatic negotiations have taken place, culminating in the signing of the Kyuchuk-Kaynardzhany Peace Treaty of July 21,1774. ТОМ 11 РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ проф. д.и.н. Иван Йорданов-главен редактор проф. д-р Росица Ангелова-редактор доц. д-р Константин Константинов-редактор и съставител гл. ас. д-р Камен Андонов-редактор и съставител доц. д-р Красимир Кръстев-редактор и съставител Рецензенти: проф. д-р Николай Проданов доц. д.и.н Дмитрий Миколенко доц. д-р Григорий Шкундин доц. д-р Елена Кравченко доц д-р Тодор Тодоров д-р Оливър Шулц