Луч тюрко-татарского мира

Както често става, това изследване възникна някак случайно. Разбира се, "случайности" в живота няма -така обикновено обозначаваме онези прояви в закономерния ход на нещата, чиято причинно-следствена връзка ни е непозната. Не ми е работа да дискутирам дали това е зле или добре, но ако бяхме в състояние да анализираме по-обхватно каузалната верига, щяхме да можем да "проникваме" по-добре както в миналото, така също и в бъдещето. 9 Изток и Централна Европа. Особено ценни за този период са откритите след 1921 г. в пещерата Чоу-Коу-Тиен (Джоу-Коу-Дян) край Пекин останки на над 60 индивида (мъже, жени и деца), които поради поразвитата си култура и морфологичен облик са били отделени в самостоятелен тип, наречен Sinanthropus pekinensis ("пекински китайски човек") или Homo erectus pekinensis. Синантропът е живял преди 500 до 200 хил. години, като преобладаващият брой находки са от около 400 000 години пр. Хр. Той е бил малко по-нисък от питекантропа 5 (мъжете са достигали 163 см, а жените -152 см височина), но е имал обем на мозъка между 900-1200 см 3 . Анализът на черепните особености подсказва, че навярно вече е притежавал наченки на членоразделна реч. Служел си е с огъня и е използвал оръдия на труда, които могат да бъдат синхронизирани със шелската и с ашелската (430-150 хил. години) археологически епохи на ранния палеолит. Близко до него стоят намерените през 1935/38 г. край езерото Нйара в Източна Африка черепи на т. нар. Homo erectus njarasensis, на възраст над 400 хил. години, както и откритата през 1907 г. край Хайделберг (Германия) долна челюст на живелия преди около 300 хил. години Homo erectus heidelbergensis, смятан за преходен тип към следващата по-развита група на фосилните Homininae.

Археология Казахстана

Ранее средневековье знаменуется распространением в Центральном Казахстане принципиально новых культурных стереотипов, связанных с тюрками. Появляются характерные четырехугольные ограды, расцветает статуарная традиция нового иконографического облика, происходят изменения в погребальной обрядности, распространяются новые типы изделий – главным образом стремена. Изученное сооружение № 2 могильника Кетабан представляло собой «слитый» из двух каменных курганов восьмеркообразный в плане формы комплекс, содержавший две ограды с захоронениями лошадей в сопровождении предметов вооружения и конской упряжи. По совокупности признаков, представленных в обрядовой практике (наличие внутримогильной конструкции, связанной с оформлением погребения человека; наличие предметов, не относящихся к снаряжению верхового коня и т. д.), данный объект интерпретирован как кенотаф. По образцу кости лошади проведено радиоуглеродное датирование в Лаборатории масс-спектрометрии Центра физических наук и технологии (...

Каждый народ по мере своего исторического развития, особенно в период обретения национальной свободы, с непреодолимым эмоциональным (и интеллектуальным!) интересом доискивается до своих истоков (и прародины!) При этом ему приходится столкнуться не только с фактами, безоговорочно воспринимаемыми всеми, но и с многочисленными взглядами и соображениями, выдвинутыми с теми или иными, порой конъюктурными, целями и тогда становится несравнимо трудней пробиться сквозь созданные ими плотные исторические туманы и попытаться снять пелену с панорамы своей истории. И совершенно прав автор «Истории прародины тюрок» начиная книгу с анализа состояния, в каком мы пребываем.

The article "On Turkic Component of Russian Philosophy" justifies the thesis about the Turkic identity (but not self-identification!) of many of the Slavophiles, which is not contrary to the accepted treatment of them as exponents of Russian philosophy. Both the Slavophiles and other Russian philosophers of Turkic origin did a lot for the formation of Russian philosophy in that horizon which is determined by the Turkic mentality. The conclusion is that in the Russian culture the Turkic heritage is present not only in the Russian language, domestic and political culture, but also in philosophical thought. If the conclusion about the essential significance of the Turkic element in the Slavophile position is confirmed, it can also help to expand our understanding of the range of people - carriers of the Turkic philosophy