Христо Проданов. Потребител 5.0, В: Икономическа мисъл, 2018, No 2

2018

Христо Проданов* Резюме: Заглавието на публикацията следва да се разглежда като метафора за промените в размяната и търговията, настъпващи с навлизането в четвъртата индустриална революция. За да бъдат видени тези трансформации в цялостния контекст на промяната, най-напред са разгледани промените в търговията по време на предишните индустриални революции, а след това и тези по време на четвъртата. С цифри, данни и факти е показано какво е било и мащабите на онова, което се случва днес. По-нататък са разгледани новите характеристики на пазарната размяна. Тя е станала много по-евтина, бърза и ефективна, времето и пространството вече не са в такава степен възпрепятстващ търговията фактор, тя е все по-делокализирана. Посредниците в размяната губят предишната си роля и постигат успех, само ако се дигитализират, транзакционните разходи намаляват, изборът на стоки става почти безграничен, а връзката с потребителитевсе по-интензивна. Бързо се увеличават мащабите на глобално движение на стоки, в които доминират знанието, информацията, културата, интелектуалният капитал. В резултат на това се наблюдава процес на умиране на традиционните молове и възход на дигиталните платформи. * Христо Проданов е доктор, асистент в катедра "Политическа икономия" на УНСС,

2016

Статията се опитва да разкрие връзката между промените в технологичната основа на производството и етапите на развитие на политическата икономия, като се изхожда от предпоставката, че технологиите имат следствия за цялата обществена система и в частност за отношението между държава и пазар. Разграничават се пет периода на развитие на съвременния капитализъм и съответно на политикономическите идеи – доиндустриален, на първата, втората, третата, четвъртата индустриална революция. В центъра на изследването са особеностите на четвъртата индустриална революция и нейните икономически последствия, свързани с нови предизвикателства към ролята на държавите в икономиката. Специално внимание се отделя на две основни посоки на промяна – първата е свързана с поляризацията на пазара на труда и нарастващите разминавания между търсене и предлагане на работна сила, а втората – с нова тенденция на икономическа дивергенция между развити и развиващи се държави

2012

2012

Първо монографично изследване в Източна Европа на дигитализацията на политиката

Ключови думи: неконвенционална парична политика; ЕЦБ; отрицателни номинални лихвени проценти; политика на засилена кредитна подкрепа; разширена програма за покупка на активи.

2018

Увод Едно от най-важните конвергентни следствия на четвъртата индустриална революция е носено на вълната на разгръщащата се икономика на големите данни. Целта на настоящето изследване е да се покажат техните системни следствия за икономиката и политиката, за обществото като цяло, за прео-бразуване на съществуващите политикономически системи. По време на третата индустриална революция информацията и знание-то стават основни характеристики на социалните и политикономическите системи. Основната теза в студията е, че големите данни са следствие от приложението на всички основни технологии на четвъртата индустриална революция – на първо място на интернет на нещата, но и на изкуствения интелект, роботиката, умните домове, умните градове и пр. Те все повече трансформират и производството, и размяната, и разпределението, и по-треблението, и управленските системи на обществото, и цялостния начин на живот на човека по посока на персонализация и индивидуализация на стоки, услуги, дейности. Това е една нова, развиваща се през последните години изследователска територия, която у нас не е подлагана на сериозен анализ, а е изключително важна за ориентирането на всички, които се зани-мават с икономика и политика, относно посоките, в които ще се променя и нашето общество. Използваният подход е системен и политикономически, свързан е с иде-ята за комплексните следствия на големите данни както за обществото като цяло, така и за неговите политикономическа, политическа и икономическа системи. Политикономическата система е резултат от взаимодействието на промените в икономическата и политическата подсистеми. Промените във всяка от тях са свързани с големите данни, но тяхното устойчиво развитие изисква непрекъснато взаимодействие и съответствие във функциониране-то на икономиката и политиката като елементи на променящата се полити-кономическа система.

2017

Резюме Изследването се фокусира върху взаимовръзката между различните технологич-ни революции, свързаните с тях експанзии и цикли на капитализма, промените в политическите и икономическите отношения, които те предизвикват. Основната идея е, че технологичните революции неизбежно носят след себе си и промяна в ортодоксалните политикономически парадигми, които трябва да отговорят на нуж-дите на всеки един етап на развитие на капитализма. Без да се изпада в техноло-гически детерминизъм, в исторически и сравнителен план системно са разгледани промените в различните производствени технологии и източници за натрупване на богатство през съответните периоди и политикономическите парадигми, които се налагат като обективна и закономерна реакция на тези промени. Тази технология на изследването позволява да разберем и да видим в дълбочина процесите, движе-щи капитализма и налагащи доминиращите парадигми, които трябва да отговорят на потребностите на това движение. Днес, с Четвъртата индустриална революция, сме на прага на нови епохални промени, които променят източниците и мащабите на натрупване на богатство и съответно водят до търсене на нови политикономи-чески теории, способни да обяснят новите реалности и да преодолеят кризисните процеси. Ключови думи: Първа индустриална революция, Втора индустриална революция, Трета индустриална революция, Четвърта индустриална революция, меркантили-зъм, класическа политикономия, кейнсианство, неокласицизъм.

Резюме: Основна цел на студията е да разкрие паралелът и взаимовръзката в развитието на водещите направления във философията и методологията на науката, методология-та на икономическата наука и промените в икономическата реалност. Чрез теорети-чески и сравнителен анализ се стига до извода, че класическата рационалистична философска методологията на европейското просвещение, първият и втори пози-тивизъм, неопозитивизмът, постпозитивизмът във философията са методологиче-ска основа на всеки от последователните водещи теоретични модели на икономи-ческо мислене във развитите капиталистически страни от Адам Смит до наши дни. Ключови думи: рационализъм, позитивизъм, постпозитивизъм, класическа полит-икономия, икономикс, методология, спор за метода, емпиризъм JEL: B4 Аbstract: The main goal of the study is to reveal the parallel and the relationships in development of the mainstream trends in philosophy and methodology of science, methodology of economics and the changes in the economic reality. Through theoretical and comparative analysis, it is drawn a conclusion that the classical rationalist philosophical methodology of the European Enlightenment, the first and second positivism, neoposiitvism, postpositivist philosophy are methodological basis of each of the successive mainstream theoretical models of economic thinking in the developed capitalist countries from Adam Smith until now.

Приватизация на сигурността, 2005

1 1.1. Манифактурният капитализъм и възроденият интерес към човешката телесност На един първи етап между XVI и средата на XVIII век, когато се разгръща мани-фактурния капитализъм се възражда интересът към човешката телесност, физическа подготовка и физическо въстановяване. В отделните региони на света съществуват специфични етнически и народни спортове и състезания, които се упражняват по време на панаири, празници, фестивали, народни веселия. В силно социално-класово стратифицираните общества те имат и класов характер, в смисъл че редица спортове са характерни за висшите социални слоеве на обществото -например ръгби и крикет, които са типични за английската аристокрация или фехтовката, характерна за френската аристокрация. Философите на просвещението с тяхното признаване на правото на развитие на индивида, на човешкото щастие и удоволствия създават светогледна основа на интереса към човешката телесност. 1.2. Първата индустриална революция и раждането на модерния спорт Това е времето от средата на XVIII век до френско-пруската война, когато в Англия се извършва първата индустриална революция, свързана с развитието на парната машина, автоматичния тъкачен стан, телекса, влака. Тази страна става световен икономически и политически хегемон. Това е времето на развитие на универалната идея за спорта. В истинския смисъл на думата модерният спорт възниква в средата на XIX век във Великобритания и САЩ. При това налагането на определени спортове в международен план е свързано с това коя сила е глобален хегемон. Това е времето, когато спортът и особено игрите, идващи от Англия, се разпространяват из колониите на Британската империя, а и в цяла Европа. Поставя се началото на кодификация на спортните игри, разгръща се конкуренцията в спорта. Физическото възпитание става важен елемент в училищните програми.