UX Sofia е международна конференция на тема потребителско изживяване или UX (User Experience) с фокус върху дизайн, ползваемост и потребителски проучвания. Организира се от Лукрат.
Автоматизация и смисъл
През 2025 г. дисциплината потребителско изживяване навлезе в разлом заради изкуствения интелект (ИИ. Големите езикови модели разговарят с хора, съветват ги и вършат неща за тях. На технологично ниво, интересът и очакванията продължават да са големи и инвестициите в сферата текат. На ниво потребление, започваме да забелязваме различни отрицателни ефекти при взаимодействия с ИИ, като фрагментация на работните процеси, когнитивна пасивност на потребителите и предоверяване или пък обратното, ерозия на доверието.
Пет очаквания
Редакторите на Технологичен преглед на Масачузетския технологичен институт, в 5 AI Predictions for 2026 споделят следните свои очаквания за сферата на ИИ през 2026 г.:
- ИИ става невидим: Ще избледнее на заден план, вграждайки се в ежедневието. „ИИ просто ще се превърне в софтуер… Знакът за успех ще бъде, че той някак си просто изчезва, а хората продължават със задачите си.“
- Решаваща година за агентите: Агентивният ИИ е най-голямото обещание на/за индустрията. Възможността е огромна. Надеждността остава ключов въпрос: Дали и колко могат да работят агентите без човешка намеса?
- Възход на вайб коденето (vibe coding): Интерфейсите с естествен език намаляват бариерата пред създаването на софтуер, позволявайки на хора, които не са разработчици, да създават инструменти, като описват какво искат. Ще се промени из основи кой създава софтуер и колко бързо.
- Научни пробиви: Големите езикови модели минават отвъд текст, код и картинки към генериране на хипотези и научно изследване. Вече помагат и ще играят все по-голяма роля в осъществяването на нови научни открития.
- Разсъждаващ ИИ: Изкуственият интелект еволюира от бързо разпознаване на модели към по-съзнателно разсъждаване и планиране. Очаква се да отключи по-надеждна подкрепа при вземането на решения в различни индустрии.
Както и да погледнем тези очаквания, видно е, че ролята на UX нараства:
- За да стане ИИ невидим, трябва дизайн на потоците и начините на взаимодействие.
- Самостоятелните агенти, трябва да комуникират какво правят и как. Някой трябва да проектира как ще става това.
- Ако сте си говорили с ИИ и сте очаквали да ви свърши работа, знаете още колко много дизайн трябва, за да заработи човешки и надеждно. Отнасе се с пълна сила и за вайб коденето.
- Най-трудно виждаме ролята на UX при осъществяването на научни открития. Може би най вече за справяне с огромното количество съдържание, което ИИ бълва.
- За да се доверим на разсъжденията на ИИ за вземане на решения, но и за да не се предоверим, трябва дизайн за запазване, та и подсилване, на разумността на хората.
- Потребителите, които имат нужда да запазят човешката си разумност.
- Организациите, които еволюират от „лепящи листчета“ към интегрирано решаване на проблеми, където дизайнът е вътрешна култура, а не външен ритуал.
- Професионалистите, които делегират работа, но запазват автентичността и експертността си.
Програмна рамка – Три стълба
1. Когнитивен суверенитет (Cognitive Sovereignty)
Дизайн за ума, а не срещу него. При свръх-автоматизация „когнитивната атрофия“ на хората е голям риск. Когато машината мисли и действа вместо нас, човешкият мозък спира да упражнява критичните си невронни пътища. Защитата на човешкото внимание и интелектуална независимост е благородна тема.
- Невро-ергономия на бъдещето: Проектиране на взаимодействия, които допълват, а не заместват човешкото мислене.
Търсим тънката линия между здравословното когнитивно разтоварване от рутината и опасната когнитивна пасивност. - Образователен UX: Интерфейсите като педагогически среди.
Търсим как вместо просто да автоматизират задачите, те да водят и обучават потребителите да бъдат по-добри в дейността си. - Дизайн на „желана трудност“: Стратегическо въвеждане на полезно триене във взаимодействията.
Търсим как да караме потребителя да спре, да помисли и да поеме контрол, вместо да действа на автопилот. А също и длъжни ли сме да го правим?
2. Системна оркестрация (Systemic Orchestration)
Отвъд екраните: Проектиране на безшевни екосистеми. Потребителите са изтощени от фрагментация. Липсата на интеграция между софтуерни продукти е основен проблем в индустрията от години. Специалистът е често „куриер“ на информация между инструментите, които ползва. ИИ може да бъде връзка между отделните инструменти, но за сега не виждаме такава тенденция. Време е да започнем да проектираме интегрирани „споделени платна“.
- Изграждане на мостове: Проектиране на контекстуална приемственост.
Търсим как се проектират не просто страници и екрани, а потоци на данни, състояния и места, където данните се споделят и синхронизират между приложенията и агентите в работния поток. - Непрекъснато откривателство: Размиване на границите между проучване, дизайн и разработка.
Търсим как продуктовото трио (продуктов ръководител, дизайнер и инженер) става квартет чрез включване на ИИ в реална среда и постоянен поток от данни. А също и дали е време да определим наново ролите UX и PM. - Интернализиране на дизайна: Краят на дизайн мисленето като отделно, а често и външно, събитие.
Търсим как се изграждат вътрешна дизайн култура и процеси (DesignOps), така че всеки в компанията да мисли за потребителите като част от ежедневните операции.
3. Експертност без преструвки (Authentic Expertise)
Запазване на занаята и експертността в свят на шум. С увеличаване на “помията” на ИИ (AI Slop), автентичността се превръща в ценна валута. Когато всичко се прави “лесно” от ИИ, разликата между експерт и аматьор изчезва. Когато всеки може всичко и има от всичко по много, нормите ни за качествено съдържание и експертност ще се променят.
- Борба с „помията“: Стратегии за визуално и смислово диференциране.
Търсим дали в новата действителност на лесно генериране на съдържание да създаваме „острови на доверие“. Дали трябва да се “борим” с помията или да я приемем като новото статукво и да намерим как да работим с нея. - Предметна експертиза: Дълбокото познаване и разбиране на дадена област остава ценна стока.
Търсим да разберем дали познаването на материята остава отличаващ фактор за качество, за разлика от умението да се борави с инструменти, което виждаме като общодостъпна стока. Защо експертът, който насочва и коригира ИИ, постига повече от лаика, който просто го „промптва“? - Истината като интерфейс: Дизайн за прозрачност, доверие, контрол и спасение от проклятието на автоматизацията.
Търсим, от една страна, запазване на контрола и доверието на потребителя, за когото автоматизираме. От друга страна, как ние като експерти по човешко взаимодействие и дизайн, участваме в процеса на автоматизиране на задачи и влияем върху него.