Skip to main content

Teodor Sedlarski

Sofia University "St. Kliment Ohridski", Faculty of Economics and Business Administration, Professor

Followers

412

Following

35

Co-authors

4

Public Views

Prof. Dr. Teodor Sedlarski,Faculty of Economics and Business Administration, Sofia University St. Kliment Ohridski

less

Plamen D. Tchipev

University of Plovdiv

Aleksandar B. Todorov

Alexandra Korcheva

Sofia University "St. Kliment Ohridski"

vassil prodanov

Rossitsa Rangelova

Aleksandar Kosuliev

University of Ruse

InterestsView All (11)

Uploads

Papers by Teodor Sedlarski

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА:ДЖОН РОДЖЪРС КОМЪНС ИИНСТИТУЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА || FOUNDATIONS OF CONTEMPORARY ECONOMICS: JOHN ROGERS COMMONS AND INSTITUTIONAL ECONOMICS

Economic Thought Journal , 2024

Джон Роджърс Комънс (1862-1945) е водещ представител на американския институционализъм от първите... more Джон Роджърс Комънс (1862-1945) е водещ представител на американския институционализъм от първите десетилетия на 20 век. Трудовете му в областта на политическата икономия и социологията поставят началото на специфичен институционален подход, в който институциите са разбирани като колективни действия в рамките на съществуващите обществени норми (закони, обичаи, навици). Комънс въвежда в икономическата теория трансакцията (сделката) като най-малката единица на анализ. Изследванията му на трудови-те пазари, ролята на правните норми, както и работата му в сферата на социал-ното законодателство го превръщат в един от водещите автори в школата на стария институционализъм. ||

Abstract. John Rogers Commons (1862-1945) was a prominent representative of
American institutionalism in the early decades of the 20th century. As a political
economist and sociologist, he developed an institutional approach, defining institutions
as collective actions which take place within given norms such as law, habits, and
customs. Additionally, he introduced the transaction as the smallest unit of
interaction in economic theory. Commons' studies of the labour market, the role of
law, and his social policy work in legislation made him one of the most influential
proponents of old institutional economics.

КУЛТУРА, ЩАСТИЕ И ПАРАДОКСЪТ НА ГОЛЕМИЯ ИЗБОР В СЪВРЕМЕННИТЕ ПАЗАРНИ ОБЩЕСТВА || CULTURE, HAPPINESS AND THE PARADOX OF CHOICE IN MODERN MARKET SOCIETIES

Annual of Sofia University St Kliment Ohridski - Faculty of Economics and Business Administration, 2024

This article summarizes the main concepts in Barry Schwartz's book "The Paradox of Choice: Why Mo... more This article summarizes the main concepts in Barry Schwartz's book "The Paradox of Choice: Why More is Less" in the context of the latest insights in happiness economics, the discussion of social status and the cultural dimension of individualism-collectivism in economic literature. It highlights the author's ideas related to current analytical results in behavioral and institutional research.

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: ГЕОРГ ФРИДРИХ КНАП И МОДЕРНАТА ПАРИЧНА ТЕОРИЯ || FOUNDATIONS OF CONTEMPORARY ECONOMICS: GEORG FRIEDRICH KNAPP AND MODERN MONETARY THEORY

Annual of Sofia University St Kliment Ohridski - Faculty of Economics and Business Administration, 2024

Georg Friedrich Knapp was a German economist whose most famous book is The State Theory of Money.... more Georg Friedrich Knapp was a German economist whose most famous book is The State Theory of Money. Knapp is known as the founder of the chartalist school of monetary theory. In contrast to other monetary theories, which focus on the exchange value of money, Knapp assumes that the value of money is created by the government's legal right to define it. The legal concepts are central to his economic argumentation. He saw this approach as applicable to all forms of money. With the assumption that a government is the position to create money by decree Knapp's theory has found considerable attention in the modern monetary theory.

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: НОВАТА ИНСТИТУЦИОНАЛНА ИКОНОМИКА СРЕЩУ НОВАТА ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ - ТЕОРЕТИЧНИЯТ СБЛЪСЪК МЕЖДУ МАРК ГРАНОВЕТЪР И ОЛИВЪР УИЛЯМСЪН

Икономическа мисъл, 2024

Преди близо 50 години социологът Марк Грановетър отправя своята фундаментална критика към икономи... more Преди близо 50 години социологът Марк Грановетър отправя своята фундаментална критика към икономическата теория, с която поставя началото на т.нар. нова икономическа социология. Атаката му е насочена към формиращите се концепции на новата институционална икономика и към идеите на Оливър Уилямсън (1932–2020) – най-видния представител на модерното изследователско направление през този период. Изследването ни обобщава критиката на Грановетър и отговора на Уилямсън. В аргументацията си Уилямсън използва теорията на трансакционните разходи, докато Грановетър акцентира върху социалната „вграденост“ на индивидите. Дебатът повлиява икономическата наука като цяло, насочвайки изследователския интерес към институциите, вкл. към социалните мрежи. Двата подхода не прерастват в общ проект. Новата икономическа социология остава под дисциплина на социологията – концепцията за социалната вграденост не губи своята привлекателност, но е свързана със значителни емпирични предизвикателства. Новата институционална икономика от своя страна се превръща в неизменна част от общоприетия икономически дискурс.

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: ЕЛИНОР ОСТРОМ И ОБЩИТЕ РЕСУРСИ || FOUNDATIONS OF CONTEMPORARY ECONOMICS: ELINOR OSTROM AND COMMON-POOL RESOURCES

Economic Thought Journal, 2023

Резюме: Елинор Остром променя начина на мислене за общите ресурси в икономиката. Предлаганият от ... more Резюме: Елинор Остром променя начина на мислене за общите ресурси в икономиката. Предлаганият от нея институционален анализ показва, че групите могат да намерят решения на сложни проблеми, свързани с управлението на колективните блага. Тя демонстрира, че успешно колективно действие може да се организира и от равноправни рационални индивиди. Заедно със съпруга ѝ Винсент Остром се противопоставят на приватизацията, национализацията и
централизираното административно управление на общите блага. Вместо това те насърчават полицентричното управление като решение за много общи ресурси. Подходът става известен като Блумингтънска школа по политическа икономия, същевременно бурно развиващо се направление в теорията на публичния избор. ||
Abstract: Elinor Ostrom changed the way of thinking about common-pool resources in economics. She provided an institutional analysis that shows how groups can find solutions to complex problems for collective goods. Ostrom showed that collective action can work among rational individuals. She and her husband Vincent objected privatization, nationalization, and centralized government for governing the commons. Instead, they promoted polycentric governance as a solution for many common-pool resources. Her approach is known as the Bloomington School of Political Economy, a thriving direction in Public Choice Theory.

ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, КОЛЕКТИВИЗЪМ, ИКОНОМИЧЕСКА КУЛТУРА И ИСТОРИЧЕСКИ КАПИТАЛИЗЪМ

Yearbook of the Faculty of Economics and Business Administration, Sofia University St. Kliment Ohridski, Vol. 22, 2023

This article summarises key concepts in Immanuel Wallerstein's book "Historical Capitalism" relat... more This article summarises key concepts in Immanuel Wallerstein's book "Historical Capitalism" related to the role of the cultural dimension of individualism-collectivism. These include the societal developments needed for the early formation of the labor market, the social construction of ethnical identities and the gradual assimilation of peripheral regions into the capitalism's labor force in order to counter the rise of labor income in countries of the core. According to the author, traditional kinds of division of labor between ethnic groups, family members and age horizontals are being intentionally brought to life to control the pace of proletization as quasi-proletarian ways of living require only minimal labor wages. At the same time in the ideological realm capitalism's development is usually presented as closely intertwined with modernism and science's progress, opposed to traditional, non-rational ways, but a number of traditions can be shown to have actually co-emerged with historical capitalism and not pre-dated it. This process is accompanied by the instalment of an universalistic and individualistic progressivist worldview among the intelligentsia classes, fostering the belief in competition and meritocracy, which has to enable the peaceful functioning of the tightly interconnected global capitalist system. In other words, capitalism's use of culture and ideology is a prerequisite for its spread and efficiency.

УСТОЙЧИВИ КУЛТУРНИ ОСОБЕНОСТИ И ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ: ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, КОЛЕКТИВИЗЪМ, ИНСТИТУЦИИ, МЕРИТОКРАЦИЯ И РАСТЕЖ

Yearbook of the Faculty of Economics and Business Administration, Sofia University St. Kliment Ohridski, Vol. 22, 2023

This article investigates the possible causal relationships between slow-changing cultural charac... more This article investigates the possible causal relationships between slow-changing cultural characteristics like collectivism and individualism and the economic development of nations. Evidence in the literature shows that there are at least two aspects of collectivism in a society that are important for its economic development. The first can be defined as the strength of collectivism and is related to how strictly individual actions are limited by the power of social norms or the extent to which group members feel socially obliged to give up personal gain for the benefit of the group. The second aspect is the scope of collectivism. This dimension refers to the size of the group within which the collective feeling manifests and whether it spreads also to people with whom an individual has no history of personal relationships. Collectivism that is confined to a narrow group (family, clan) usually hinders economic development, while broad and strong collectivism can foster growth (e.g. East-Asian economies at the end of the XX century). Innovations that accompany economic and social development ñ such as the expansion of markets, the advances in transport and communications, and the increased educational opportunities in turn affect the strength and scope of collectivism. The influence of individualism-collectivism on economic development and vice versa is mediated by societal features like social capital, norms, institutions, ability to organise collective action, conformism, democratisation/modernisation, and meritocratic organisations. An in-depth look into the above mechanisms and their effects on subjective well-being can also help answer the unsettling question why a number of quality of life indicators have ceased to move in parallel with economic growth in leading economies in recent years.

Methodological problems and directions in the youth unemployment analysis

Economic Thought journal

This article tackles two methodological problems. The first one concerns the definition and age b... more This article tackles two methodological problems. The first one concerns the definition and age boundaries of the youth population. It is still actively discussed in the literature and ambiguously solved in research and policy actions. The second problem is related to the measures of youth unemployment, which allow for manipulations through skewed usage of only one deliberately chosen measure or through comparisons of multiple measures with no account of their different content. Directions for a detailed empirical analysis of youth unemployment in Bulgaria are inferred. In the concluding part an alternative ranking of EU-28 countries is suggested based on an aggregate handling of three youth unemployment measures in the age interval 15-29 years. It differs decisively from the popular Eurostat ranking, based only on the youth unemployment rate.

Foundations of contemporary economics: Frank H. Knight on uncertainty, capital theory, and the beginnings of the Chicago school

Economic Thought journal

Frank Knight (1885⎯1972) was an exceptional social scientist and a prolific writer of many review... more Frank Knight (1885⎯1972) was an exceptional social scientist and a prolific writer of many reviews and comments on topics in economic theory, philosophy, and ethics. In economics he is best known for his work on uncertainty as a cause for entrepreneurial profit in competitive markets. This is only one of his many contributions that put the market and the price mechanism at center stage. In contrast to many other neoclassical writers, he vehemently criticized the market as a guiding principle to form a society since the market is unethical. Knight considered the economy as a social system and the economic approach as one among many others in social sciences. Knight is a founding father of the Chicago School of Economics. Several of his students became Nobelists.

Institutional strengthening of the free market in the new economic history

Economic Thought journal, 2012

The article highlights the current theories in the New Economic History, explaining the market so... more The article highlights the current theories in the New Economic History, explaining the market social order rules imposed in the Western World in the post Renaissance period. The social order structure, based on impersonal exchange and rational prudence, differing from any other order in the history of human societies, is derived from a specific set of political and military conditions and world view. The institutional decisions taken as a result thereof enable the contemporary levels of production, trade and economic growth. The applied explanatory approach integrates on the ground of their common features the alternative concepts of this process elaborated by A. Greif, A. Acemoglu and J. Robinson, D. North, J. Wallis and B. Weingast.

Индивидуализъм, колективизъм и бъдещето на капитализма || Individualism, Collectivism, and the Future of Capitalism

Икономически и социални алтернативи, 2022

В статията са обобщени основните идеи от книгата „Бъдещето на капитализма“ на влиятелния американ... more В статията са обобщени основните идеи от книгата „Бъдещето на капитализма“ на влиятелния американски икономист Лестър Търоу, свързани с ролята на културното измерение индивидуализъм–колективизъм за стопанското развитие на обществата . Според автора дългосрочното съществуване на настоящата социално-икономическа система е заплашено заради несъвместимостта на съвременните пазарни отношения и технологични връзки с особеностите на първичната човешка природа. Индивидите и техните предпочитания в голяма степен са продукт на обществото и социалните влияния и за да функционират успешно, са необходими обединяващи светогледни системи. Но капитализмът и концепцията за пазарно регулираното обществено устройство не са обединяващи, а се явяват по-скоро „процесни“ идеологии за ефективността на човешкия обмен. С повсеместното налагане на индивидуалистични мисловни модели все повече се затруднява извеждането на общо благо или колективни цели, за които всички се чувстват призвани да допринасят. Без работеща колективистична социална организация обаче всеки индивид е мотивиран да се “вози без билет“, т.е. да потребява осигурените от другите на по-ранен исторически етап облаги, без да влага собствени усилия в поддържането на системата, която ги е направила възможни. || This article offers a brief overview of the main ideas in the book "The Future of Capitalism" by American economist Lester Thurow related to the discussion in economic literature on the role of culture, and more specifically to the dimension of individualism–collectivism . According to the author, the long-term existence of the current socio-economic system is threatened by the incompatibility of modern social market relations and technological connections with basic features of human nature. Individuals and their preferences are largely products of society and social influences, and to function properly they require unifying worldview systems. The problem with capitalism and the concept of market-regulated social order, as Thurow sees it, is that they are not unifying, but rather ‘process’ ideologies regarding the efficacy of human exchange. With the ubiquitous spread of individualistic mental models, it is getting harder to formulate concepts of common good or collective goals to which all members of society are expected to contribute. In the absence of a well-functioning collectivistic social organization, however, everyone is motivated to "free ride", i.e., to reap the benefits provided by others at an earlier historical stage without investing own efforts in maintaining the system that made these benefits possible.

Социалнопсихологически аспекти на пазарната размяна в институционалната икономика

Резюме Представени са някои неортодоксални аспекти на институционалния подход към пазарите като с... more Резюме Представени са някои неортодоксални аспекти на институционалния подход към пазарите като социални структури (институции). Демонстрирана е възможността за обогатяване на новоинституционалния анализ, основаван на концепциите за формални и неформални норми, имуществени права, транзакционни разходи, ограничена рационалност и социални мрежи, чрез отчитане ролята на обществени феномени като властта, статусното съревнование и когнитивните предизвикателства на разширените възможността за избор. Придобитите с помощта на разширения институционален подход изводи са отнесени към проблема на дългосрочната устойчивост на пазарната обществена система. Abstract This article summarizes some unorthodox aspects of the institutional approach to the markets as social structures (institutions). Demonstrated is the possibility to extend the new institutional analysis, based on the concepts of formal and informal rules, property rights, transaction costs, limited rationality and social networks, con...

Happiness Economics: The Social Nature Of Human Happiness

This article analyses the social factors for the perceived human happiness in the framework of th... more This article analyses the social factors for the perceived human happiness in the framework of the modern research field of happiness economics. The impact of rising expectations on subjective well-being, the role of the social status competition and relative income, as well as of socially accepted consumption levels and hedonic adaptation on declared life satisfaction are being explored from the perspective of economic theory. Implications for key economic policy goals are drawn with respect to growth, inequality, procedural fairness and possibilities for upward social mobility.

Foundations of Contemporary Economics: Alexander Gerschenkron

Economic Thought journal, 2016

Alexander Gerschenkron was one of the leading economic historians and development economists of t... more Alexander Gerschenkron was one of the leading economic historians and development economists of the 20th century. His book of essays, Economic Backwardness in Historical Perspective, is one of the most important books ever published in economic history. This text summarizes two of Gerschenkron’s ideas, which have influenced the development theory beyond its originally European contexts: Firstly, the calculation of Sowjet growth rates which were a puzzle in his time. The detected calculation mistakes of the Sowjet economy are nowadays known as the Gerschenkron effect. Secondly, we illustrate some of the aspects of his central theory of economic backwardness for industrialization and catch-up development processes.

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: ДЖОРДЖ СТИГЛЪР И ЧИКАГСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ШКОЛА – ЗА ТЕОРИЯТА НА ЦЕНИТЕ И ИКОНОМИКАТА НА ИНФОРМАЦИЯТА || FOUNDATIONS OF CONTEMPORARY ECONOMICS: GEORGE STIGLER AND THE CHICAGO SCHOOL OF ECONOMICS – ON PRICE THEORY AND INFORMATION ECONOMICS

Economic Thought Journal, 2022

Джордж Стиглър е сред най-видните представители на второто поколение икономисти от Чикагската шко... more Джордж Стиглър е сред най-видните представители на второто поколение икономисти от Чикагската школа, допринесли значително за формирането на нейното идейно наследство. Научните му разработки вдъхновяват множество изследвания в областта на теорията на публичния избор, икономическата теория на правото и редица други теоретични направления. Стиглър лансира идеята за всеобхватна теория на цените, простираща се отвъд пределите на икономическата наука, и до края на живота си работи за превръщането ѝ в универсален модел за анализ на човешкото поведение. Във връзка с това са представени в синтезиран вид някои от неговите най-значими приноси към съвременната икономика, съдържащи се преди всичко в трудовете му в областта на теорията на информацията и икономическата теория на регулацията. || George Josef Stigler is known as the scientist who strongly influenced the formation of the Chicago School of Economics. He promoted the idea of expanding price theory beyond the boundaries of economics and developed it into a universal model for the analysis of human behaviour, known as the economic approach to human behaviour. His research inspired the Public Choice literature and the Economic Theory of Law. Besides, Stigler made numerous contributions which nowadays are integral parts of economic theory. In this essay we summarize some of Stigler’s outstanding contributions, particularly his work on information economics and the economic theory of regulation.

ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, КОЛЕКТИВИЗЪМ, СОЦИАЛЕН КАПИТАЛ И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Икономическа мисъл, 2022

Резюме: Систематизирани са основни отличаващи характеристики на взаимодействията между стопанскит... more Резюме: Систематизирани са основни отличаващи характеристики на взаимодействията между стопанските агенти в индивидуалистични и колективистични култури. Предложено е кратко обобщение на дебата в литературата относно връзката между култура и икономическо развитие и е обоснована продуктивността за икономическия анализ на доброто познаване на особеностите на националните култури. Обзорът по необходимост включва свидетелства и аргументи за съществуването на механизми, през които дълбоките аспекти на
културата влияят чрез формирането на вярванията и предпочитанията върху икономическите резултати – това е демонстрирано нагледно през ефектите на социалния капитал. Някои от привидните противоречия в представените хипотези могат да бъдат разрешени, като се вземе предвид обхватът на групата, спрямо която се простират колективната идентичност и възприеманите споделени отговорности. Така се достига до основния извод от анализа, че видът колективизъм, който възпрепятства икономическото развитие, обикновено се
заключава в лоялност към прекалено малка група от хора.

||

Abstract: This article summarizes the main distinguishing characteristics
of the interactions between economic agents in individualistic and collectivist cultures. A brief systematization of the debate in the literature on
the relationship between culture and economic development is proposed
and the productivity for the economic analysis of a good knowledge of the
peculiarities of national cultures is substantiated. The review necessarily
includes evidence and arguments for the existence of mechanisms
through which deep aspects of culture influence economic performance,
e.g., through the formation of beliefs and preferences – as demonstrated
by the effects of social capital. Some of the apparent contradictions in the
hypotheses presented can be resolved by considering the scope of the
group to which the collective identity and perceived shared responsibilities extend. This leads to the main conclusion of the analysis that the kind
of collectivism that hinders economic development usually consists in
loyalty to a narrow social group

Седларски, Т. (2011), "Несвободното възникване на свободния пазар - 'Великата трансформация' на Карл Полани", Икономическа мисъл, 1/2011, с.51-72

В тази статия е направен опит да се обобщят основните социоикономически тези в книгата на Карл По... more В тази статия е направен опит да се обобщят основните социоикономически тези в книгата на Карл Полани „Великата трансформация”, сравнително слабо позната в средите на икономистите у нас. Предлагайки алтернатива на Марксовия стопанскоисторически анализ на ранните етапи от възникването и налагането на капиталистическата обществена система, влиятелната творба на Полани същевременно поставя под въпрос редица от постулатите на съвременните либерални икономически доктрини. Изследването представя зараждането на свободния пазар не като естествен процес, основан на природни човешки склонности, а тъкмо напротив – като силово налагане на рамка от правила, противоречащи на традиционната обществена организация у хората. Подходът на Полани помога да се разберат по-добре днешните трудности при прехода към пазарно стопанство в редица страни по света, поставяйки ги в контекста на социалнопсихологическата съпротива към унищожаването на доминиращи през преобладаващата част от човешката история обществ...

Институционалното утвърждаване на свободния пазар в новата стопанска история

This article highlights current theories within New economic history that explain the establishme... more This article highlights current theories within New economic history that explain the establishment of the market social order in the Western World during the post Renaissance period. This social organization based on impersonal exchange and rational calculation, differing from any other social order in the history of human societies, is rooted in a specific set of political, military, and world-view preconditions. The resulting institutional forms made possible the contemporary levels of production, trade and economic growth. An explanatory approach is used that integrates - on the ground of their common features - the alternative concepts of this process in the research work by А. Greif, А. Acemoglu, J. Robinson, D. North, J. Wallis and B. Weingast. [Резюме: В статията са разгледани актуалните теории в рамките на т.нар. нова стопанска история (new economic history), обясняващи налагането на пазарния обществения ред в Западния свят след Ренесанса. Устройството на социалния порядък,...

СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПАЗАРНАТА РАЗМЯНА В ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

Представени са някои неортодоксални аспекти на институционалния подход към пазарите като социални... more Представени са някои неортодоксални аспекти на институционалния подход към пазарите като социални структури (институции). Демонстрирана е възможността за обогатяване на новоинституционалния анализ, основан на концепциите за формални и неформални норми, имуществени права, транзакционни разходи, ограничена рационалност и социални мрежи,чрез отчитане ролята на обществени феномени като властта, статусното съревнование и когнитивните предизвикателства на разширените възмож-ности за избор. Направените с помощта на разширения институционален подход изводи са отнесени към проблема на дългосрочната устойчивост на пазарната обществена система

Professor Georgi Danailov – a forerunner of institutionalism in Bulgaria

Yearbook of St Kliment Ohridski University of Sofia, Faculty of Economics and Business Administration, 2012

This article gives an overview of the life and work of Bulgarian economist Georgi Danailov in the... more This article gives an overview of the life and work of Bulgarian economist Georgi Danailov in the beginning of the 20th century. Studied consequently in Moscow, Berlin, Munich and Vienna under such influential scholars of his time as Chuprov, Yanzhulov, Schmoller, Sombart and Brentano, Danailov became one of the first professors of political economy at the “St. Kliment Ohridski” University of Sofia, established and presided over the respective chair and was among the founding fathers of Bulgarian statistics, demographics and economic history. His textbooks in the above disciplines were extensively used until World War II. A summary is given of Danailov’s major work “Basic principles of the Political Economy” (1906 and 1934) in which he tried to combine the main ideas of German historical school and Russian legal Marxism with classical economic theory. Social institutions are in the center of his analysis making him one of the forerunners of institutional thought in Bulgaria

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА:ДЖОН РОДЖЪРС КОМЪНС ИИНСТИТУЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА || FOUNDATIONS OF CONTEMPORARY ECONOMICS: JOHN ROGERS COMMONS AND INSTITUTIONAL ECONOMICS

Economic Thought Journal , 2024

Джон Роджърс Комънс (1862-1945) е водещ представител на американския институционализъм от първите... more Джон Роджърс Комънс (1862-1945) е водещ представител на американския институционализъм от първите десетилетия на 20 век. Трудовете му в областта на политическата икономия и социологията поставят началото на специфичен институционален подход, в който институциите са разбирани като колективни действия в рамките на съществуващите обществени норми (закони, обичаи, навици). Комънс въвежда в икономическата теория трансакцията (сделката) като най-малката единица на анализ. Изследванията му на трудови-те пазари, ролята на правните норми, както и работата му в сферата на социал-ното законодателство го превръщат в един от водещите автори в школата на стария институционализъм. ||

Abstract. John Rogers Commons (1862-1945) was a prominent representative of
American institutionalism in the early decades of the 20th century. As a political
economist and sociologist, he developed an institutional approach, defining institutions
as collective actions which take place within given norms such as law, habits, and
customs. Additionally, he introduced the transaction as the smallest unit of
interaction in economic theory. Commons' studies of the labour market, the role of
law, and his social policy work in legislation made him one of the most influential
proponents of old institutional economics.

КУЛТУРА, ЩАСТИЕ И ПАРАДОКСЪТ НА ГОЛЕМИЯ ИЗБОР В СЪВРЕМЕННИТЕ ПАЗАРНИ ОБЩЕСТВА || CULTURE, HAPPINESS AND THE PARADOX OF CHOICE IN MODERN MARKET SOCIETIES

Annual of Sofia University St Kliment Ohridski - Faculty of Economics and Business Administration, 2024

This article summarizes the main concepts in Barry Schwartz's book "The Paradox of Choice: Why Mo... more This article summarizes the main concepts in Barry Schwartz's book "The Paradox of Choice: Why More is Less" in the context of the latest insights in happiness economics, the discussion of social status and the cultural dimension of individualism-collectivism in economic literature. It highlights the author's ideas related to current analytical results in behavioral and institutional research.

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: ГЕОРГ ФРИДРИХ КНАП И МОДЕРНАТА ПАРИЧНА ТЕОРИЯ || FOUNDATIONS OF CONTEMPORARY ECONOMICS: GEORG FRIEDRICH KNAPP AND MODERN MONETARY THEORY

Annual of Sofia University St Kliment Ohridski - Faculty of Economics and Business Administration, 2024

Georg Friedrich Knapp was a German economist whose most famous book is The State Theory of Money.... more Georg Friedrich Knapp was a German economist whose most famous book is The State Theory of Money. Knapp is known as the founder of the chartalist school of monetary theory. In contrast to other monetary theories, which focus on the exchange value of money, Knapp assumes that the value of money is created by the government's legal right to define it. The legal concepts are central to his economic argumentation. He saw this approach as applicable to all forms of money. With the assumption that a government is the position to create money by decree Knapp's theory has found considerable attention in the modern monetary theory.

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: НОВАТА ИНСТИТУЦИОНАЛНА ИКОНОМИКА СРЕЩУ НОВАТА ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ - ТЕОРЕТИЧНИЯТ СБЛЪСЪК МЕЖДУ МАРК ГРАНОВЕТЪР И ОЛИВЪР УИЛЯМСЪН

Икономическа мисъл, 2024

Преди близо 50 години социологът Марк Грановетър отправя своята фундаментална критика към икономи... more Преди близо 50 години социологът Марк Грановетър отправя своята фундаментална критика към икономическата теория, с която поставя началото на т.нар. нова икономическа социология. Атаката му е насочена към формиращите се концепции на новата институционална икономика и към идеите на Оливър Уилямсън (1932–2020) – най-видния представител на модерното изследователско направление през този период. Изследването ни обобщава критиката на Грановетър и отговора на Уилямсън. В аргументацията си Уилямсън използва теорията на трансакционните разходи, докато Грановетър акцентира върху социалната „вграденост“ на индивидите. Дебатът повлиява икономическата наука като цяло, насочвайки изследователския интерес към институциите, вкл. към социалните мрежи. Двата подхода не прерастват в общ проект. Новата икономическа социология остава под дисциплина на социологията – концепцията за социалната вграденост не губи своята привлекателност, но е свързана със значителни емпирични предизвикателства. Новата институционална икономика от своя страна се превръща в неизменна част от общоприетия икономически дискурс.

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: ЕЛИНОР ОСТРОМ И ОБЩИТЕ РЕСУРСИ || FOUNDATIONS OF CONTEMPORARY ECONOMICS: ELINOR OSTROM AND COMMON-POOL RESOURCES

Economic Thought Journal, 2023

Резюме: Елинор Остром променя начина на мислене за общите ресурси в икономиката. Предлаганият от ... more Резюме: Елинор Остром променя начина на мислене за общите ресурси в икономиката. Предлаганият от нея институционален анализ показва, че групите могат да намерят решения на сложни проблеми, свързани с управлението на колективните блага. Тя демонстрира, че успешно колективно действие може да се организира и от равноправни рационални индивиди. Заедно със съпруга ѝ Винсент Остром се противопоставят на приватизацията, национализацията и
централизираното административно управление на общите блага. Вместо това те насърчават полицентричното управление като решение за много общи ресурси. Подходът става известен като Блумингтънска школа по политическа икономия, същевременно бурно развиващо се направление в теорията на публичния избор. ||
Abstract: Elinor Ostrom changed the way of thinking about common-pool resources in economics. She provided an institutional analysis that shows how groups can find solutions to complex problems for collective goods. Ostrom showed that collective action can work among rational individuals. She and her husband Vincent objected privatization, nationalization, and centralized government for governing the commons. Instead, they promoted polycentric governance as a solution for many common-pool resources. Her approach is known as the Bloomington School of Political Economy, a thriving direction in Public Choice Theory.

ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, КОЛЕКТИВИЗЪМ, ИКОНОМИЧЕСКА КУЛТУРА И ИСТОРИЧЕСКИ КАПИТАЛИЗЪМ

Yearbook of the Faculty of Economics and Business Administration, Sofia University St. Kliment Ohridski, Vol. 22, 2023

This article summarises key concepts in Immanuel Wallerstein's book "Historical Capitalism" relat... more This article summarises key concepts in Immanuel Wallerstein's book "Historical Capitalism" related to the role of the cultural dimension of individualism-collectivism. These include the societal developments needed for the early formation of the labor market, the social construction of ethnical identities and the gradual assimilation of peripheral regions into the capitalism's labor force in order to counter the rise of labor income in countries of the core. According to the author, traditional kinds of division of labor between ethnic groups, family members and age horizontals are being intentionally brought to life to control the pace of proletization as quasi-proletarian ways of living require only minimal labor wages. At the same time in the ideological realm capitalism's development is usually presented as closely intertwined with modernism and science's progress, opposed to traditional, non-rational ways, but a number of traditions can be shown to have actually co-emerged with historical capitalism and not pre-dated it. This process is accompanied by the instalment of an universalistic and individualistic progressivist worldview among the intelligentsia classes, fostering the belief in competition and meritocracy, which has to enable the peaceful functioning of the tightly interconnected global capitalist system. In other words, capitalism's use of culture and ideology is a prerequisite for its spread and efficiency.

УСТОЙЧИВИ КУЛТУРНИ ОСОБЕНОСТИ И ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ: ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, КОЛЕКТИВИЗЪМ, ИНСТИТУЦИИ, МЕРИТОКРАЦИЯ И РАСТЕЖ

Yearbook of the Faculty of Economics and Business Administration, Sofia University St. Kliment Ohridski, Vol. 22, 2023

This article investigates the possible causal relationships between slow-changing cultural charac... more This article investigates the possible causal relationships between slow-changing cultural characteristics like collectivism and individualism and the economic development of nations. Evidence in the literature shows that there are at least two aspects of collectivism in a society that are important for its economic development. The first can be defined as the strength of collectivism and is related to how strictly individual actions are limited by the power of social norms or the extent to which group members feel socially obliged to give up personal gain for the benefit of the group. The second aspect is the scope of collectivism. This dimension refers to the size of the group within which the collective feeling manifests and whether it spreads also to people with whom an individual has no history of personal relationships. Collectivism that is confined to a narrow group (family, clan) usually hinders economic development, while broad and strong collectivism can foster growth (e.g. East-Asian economies at the end of the XX century). Innovations that accompany economic and social development ñ such as the expansion of markets, the advances in transport and communications, and the increased educational opportunities in turn affect the strength and scope of collectivism. The influence of individualism-collectivism on economic development and vice versa is mediated by societal features like social capital, norms, institutions, ability to organise collective action, conformism, democratisation/modernisation, and meritocratic organisations. An in-depth look into the above mechanisms and their effects on subjective well-being can also help answer the unsettling question why a number of quality of life indicators have ceased to move in parallel with economic growth in leading economies in recent years.

Methodological problems and directions in the youth unemployment analysis

Economic Thought journal

This article tackles two methodological problems. The first one concerns the definition and age b... more This article tackles two methodological problems. The first one concerns the definition and age boundaries of the youth population. It is still actively discussed in the literature and ambiguously solved in research and policy actions. The second problem is related to the measures of youth unemployment, which allow for manipulations through skewed usage of only one deliberately chosen measure or through comparisons of multiple measures with no account of their different content. Directions for a detailed empirical analysis of youth unemployment in Bulgaria are inferred. In the concluding part an alternative ranking of EU-28 countries is suggested based on an aggregate handling of three youth unemployment measures in the age interval 15-29 years. It differs decisively from the popular Eurostat ranking, based only on the youth unemployment rate.

Foundations of contemporary economics: Frank H. Knight on uncertainty, capital theory, and the beginnings of the Chicago school

Economic Thought journal

Frank Knight (1885⎯1972) was an exceptional social scientist and a prolific writer of many review... more Frank Knight (1885⎯1972) was an exceptional social scientist and a prolific writer of many reviews and comments on topics in economic theory, philosophy, and ethics. In economics he is best known for his work on uncertainty as a cause for entrepreneurial profit in competitive markets. This is only one of his many contributions that put the market and the price mechanism at center stage. In contrast to many other neoclassical writers, he vehemently criticized the market as a guiding principle to form a society since the market is unethical. Knight considered the economy as a social system and the economic approach as one among many others in social sciences. Knight is a founding father of the Chicago School of Economics. Several of his students became Nobelists.

Institutional strengthening of the free market in the new economic history

Economic Thought journal, 2012

The article highlights the current theories in the New Economic History, explaining the market so... more The article highlights the current theories in the New Economic History, explaining the market social order rules imposed in the Western World in the post Renaissance period. The social order structure, based on impersonal exchange and rational prudence, differing from any other order in the history of human societies, is derived from a specific set of political and military conditions and world view. The institutional decisions taken as a result thereof enable the contemporary levels of production, trade and economic growth. The applied explanatory approach integrates on the ground of their common features the alternative concepts of this process elaborated by A. Greif, A. Acemoglu and J. Robinson, D. North, J. Wallis and B. Weingast.

Индивидуализъм, колективизъм и бъдещето на капитализма || Individualism, Collectivism, and the Future of Capitalism

Икономически и социални алтернативи, 2022

В статията са обобщени основните идеи от книгата „Бъдещето на капитализма“ на влиятелния американ... more В статията са обобщени основните идеи от книгата „Бъдещето на капитализма“ на влиятелния американски икономист Лестър Търоу, свързани с ролята на културното измерение индивидуализъм–колективизъм за стопанското развитие на обществата . Според автора дългосрочното съществуване на настоящата социално-икономическа система е заплашено заради несъвместимостта на съвременните пазарни отношения и технологични връзки с особеностите на първичната човешка природа. Индивидите и техните предпочитания в голяма степен са продукт на обществото и социалните влияния и за да функционират успешно, са необходими обединяващи светогледни системи. Но капитализмът и концепцията за пазарно регулираното обществено устройство не са обединяващи, а се явяват по-скоро „процесни“ идеологии за ефективността на човешкия обмен. С повсеместното налагане на индивидуалистични мисловни модели все повече се затруднява извеждането на общо благо или колективни цели, за които всички се чувстват призвани да допринасят. Без работеща колективистична социална организация обаче всеки индивид е мотивиран да се “вози без билет“, т.е. да потребява осигурените от другите на по-ранен исторически етап облаги, без да влага собствени усилия в поддържането на системата, която ги е направила възможни. || This article offers a brief overview of the main ideas in the book "The Future of Capitalism" by American economist Lester Thurow related to the discussion in economic literature on the role of culture, and more specifically to the dimension of individualism–collectivism . According to the author, the long-term existence of the current socio-economic system is threatened by the incompatibility of modern social market relations and technological connections with basic features of human nature. Individuals and their preferences are largely products of society and social influences, and to function properly they require unifying worldview systems. The problem with capitalism and the concept of market-regulated social order, as Thurow sees it, is that they are not unifying, but rather ‘process’ ideologies regarding the efficacy of human exchange. With the ubiquitous spread of individualistic mental models, it is getting harder to formulate concepts of common good or collective goals to which all members of society are expected to contribute. In the absence of a well-functioning collectivistic social organization, however, everyone is motivated to "free ride", i.e., to reap the benefits provided by others at an earlier historical stage without investing own efforts in maintaining the system that made these benefits possible.

Социалнопсихологически аспекти на пазарната размяна в институционалната икономика

Резюме Представени са някои неортодоксални аспекти на институционалния подход към пазарите като с... more Резюме Представени са някои неортодоксални аспекти на институционалния подход към пазарите като социални структури (институции). Демонстрирана е възможността за обогатяване на новоинституционалния анализ, основаван на концепциите за формални и неформални норми, имуществени права, транзакционни разходи, ограничена рационалност и социални мрежи, чрез отчитане ролята на обществени феномени като властта, статусното съревнование и когнитивните предизвикателства на разширените възможността за избор. Придобитите с помощта на разширения институционален подход изводи са отнесени към проблема на дългосрочната устойчивост на пазарната обществена система. Abstract This article summarizes some unorthodox aspects of the institutional approach to the markets as social structures (institutions). Demonstrated is the possibility to extend the new institutional analysis, based on the concepts of formal and informal rules, property rights, transaction costs, limited rationality and social networks, con...

Happiness Economics: The Social Nature Of Human Happiness

This article analyses the social factors for the perceived human happiness in the framework of th... more This article analyses the social factors for the perceived human happiness in the framework of the modern research field of happiness economics. The impact of rising expectations on subjective well-being, the role of the social status competition and relative income, as well as of socially accepted consumption levels and hedonic adaptation on declared life satisfaction are being explored from the perspective of economic theory. Implications for key economic policy goals are drawn with respect to growth, inequality, procedural fairness and possibilities for upward social mobility.

Foundations of Contemporary Economics: Alexander Gerschenkron

Economic Thought journal, 2016

Alexander Gerschenkron was one of the leading economic historians and development economists of t... more Alexander Gerschenkron was one of the leading economic historians and development economists of the 20th century. His book of essays, Economic Backwardness in Historical Perspective, is one of the most important books ever published in economic history. This text summarizes two of Gerschenkron’s ideas, which have influenced the development theory beyond its originally European contexts: Firstly, the calculation of Sowjet growth rates which were a puzzle in his time. The detected calculation mistakes of the Sowjet economy are nowadays known as the Gerschenkron effect. Secondly, we illustrate some of the aspects of his central theory of economic backwardness for industrialization and catch-up development processes.

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: ДЖОРДЖ СТИГЛЪР И ЧИКАГСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ШКОЛА – ЗА ТЕОРИЯТА НА ЦЕНИТЕ И ИКОНОМИКАТА НА ИНФОРМАЦИЯТА || FOUNDATIONS OF CONTEMPORARY ECONOMICS: GEORGE STIGLER AND THE CHICAGO SCHOOL OF ECONOMICS – ON PRICE THEORY AND INFORMATION ECONOMICS

Economic Thought Journal, 2022

Джордж Стиглър е сред най-видните представители на второто поколение икономисти от Чикагската шко... more Джордж Стиглър е сред най-видните представители на второто поколение икономисти от Чикагската школа, допринесли значително за формирането на нейното идейно наследство. Научните му разработки вдъхновяват множество изследвания в областта на теорията на публичния избор, икономическата теория на правото и редица други теоретични направления. Стиглър лансира идеята за всеобхватна теория на цените, простираща се отвъд пределите на икономическата наука, и до края на живота си работи за превръщането ѝ в универсален модел за анализ на човешкото поведение. Във връзка с това са представени в синтезиран вид някои от неговите най-значими приноси към съвременната икономика, съдържащи се преди всичко в трудовете му в областта на теорията на информацията и икономическата теория на регулацията. || George Josef Stigler is known as the scientist who strongly influenced the formation of the Chicago School of Economics. He promoted the idea of expanding price theory beyond the boundaries of economics and developed it into a universal model for the analysis of human behaviour, known as the economic approach to human behaviour. His research inspired the Public Choice literature and the Economic Theory of Law. Besides, Stigler made numerous contributions which nowadays are integral parts of economic theory. In this essay we summarize some of Stigler’s outstanding contributions, particularly his work on information economics and the economic theory of regulation.

ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, КОЛЕКТИВИЗЪМ, СОЦИАЛЕН КАПИТАЛ И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Икономическа мисъл, 2022

Резюме: Систематизирани са основни отличаващи характеристики на взаимодействията между стопанскит... more Резюме: Систематизирани са основни отличаващи характеристики на взаимодействията между стопанските агенти в индивидуалистични и колективистични култури. Предложено е кратко обобщение на дебата в литературата относно връзката между култура и икономическо развитие и е обоснована продуктивността за икономическия анализ на доброто познаване на особеностите на националните култури. Обзорът по необходимост включва свидетелства и аргументи за съществуването на механизми, през които дълбоките аспекти на
културата влияят чрез формирането на вярванията и предпочитанията върху икономическите резултати – това е демонстрирано нагледно през ефектите на социалния капитал. Някои от привидните противоречия в представените хипотези могат да бъдат разрешени, като се вземе предвид обхватът на групата, спрямо която се простират колективната идентичност и възприеманите споделени отговорности. Така се достига до основния извод от анализа, че видът колективизъм, който възпрепятства икономическото развитие, обикновено се
заключава в лоялност към прекалено малка група от хора.

||

Abstract: This article summarizes the main distinguishing characteristics
of the interactions between economic agents in individualistic and collectivist cultures. A brief systematization of the debate in the literature on
the relationship between culture and economic development is proposed
and the productivity for the economic analysis of a good knowledge of the
peculiarities of national cultures is substantiated. The review necessarily
includes evidence and arguments for the existence of mechanisms
through which deep aspects of culture influence economic performance,
e.g., through the formation of beliefs and preferences – as demonstrated
by the effects of social capital. Some of the apparent contradictions in the
hypotheses presented can be resolved by considering the scope of the
group to which the collective identity and perceived shared responsibilities extend. This leads to the main conclusion of the analysis that the kind
of collectivism that hinders economic development usually consists in
loyalty to a narrow social group

Седларски, Т. (2011), "Несвободното възникване на свободния пазар - 'Великата трансформация' на Карл Полани", Икономическа мисъл, 1/2011, с.51-72

В тази статия е направен опит да се обобщят основните социоикономически тези в книгата на Карл По... more В тази статия е направен опит да се обобщят основните социоикономически тези в книгата на Карл Полани „Великата трансформация”, сравнително слабо позната в средите на икономистите у нас. Предлагайки алтернатива на Марксовия стопанскоисторически анализ на ранните етапи от възникването и налагането на капиталистическата обществена система, влиятелната творба на Полани същевременно поставя под въпрос редица от постулатите на съвременните либерални икономически доктрини. Изследването представя зараждането на свободния пазар не като естествен процес, основан на природни човешки склонности, а тъкмо напротив – като силово налагане на рамка от правила, противоречащи на традиционната обществена организация у хората. Подходът на Полани помога да се разберат по-добре днешните трудности при прехода към пазарно стопанство в редица страни по света, поставяйки ги в контекста на социалнопсихологическата съпротива към унищожаването на доминиращи през преобладаващата част от човешката история обществ...

Институционалното утвърждаване на свободния пазар в новата стопанска история

This article highlights current theories within New economic history that explain the establishme... more This article highlights current theories within New economic history that explain the establishment of the market social order in the Western World during the post Renaissance period. This social organization based on impersonal exchange and rational calculation, differing from any other social order in the history of human societies, is rooted in a specific set of political, military, and world-view preconditions. The resulting institutional forms made possible the contemporary levels of production, trade and economic growth. An explanatory approach is used that integrates - on the ground of their common features - the alternative concepts of this process in the research work by А. Greif, А. Acemoglu, J. Robinson, D. North, J. Wallis and B. Weingast. [Резюме: В статията са разгледани актуалните теории в рамките на т.нар. нова стопанска история (new economic history), обясняващи налагането на пазарния обществения ред в Западния свят след Ренесанса. Устройството на социалния порядък,...

СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПАЗАРНАТА РАЗМЯНА В ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

Представени са някои неортодоксални аспекти на институционалния подход към пазарите като социални... more Представени са някои неортодоксални аспекти на институционалния подход към пазарите като социални структури (институции). Демонстрирана е възможността за обогатяване на новоинституционалния анализ, основан на концепциите за формални и неформални норми, имуществени права, транзакционни разходи, ограничена рационалност и социални мрежи,чрез отчитане ролята на обществени феномени като властта, статусното съревнование и когнитивните предизвикателства на разширените възмож-ности за избор. Направените с помощта на разширения институционален подход изводи са отнесени към проблема на дългосрочната устойчивост на пазарната обществена система

Professor Georgi Danailov – a forerunner of institutionalism in Bulgaria

Yearbook of St Kliment Ohridski University of Sofia, Faculty of Economics and Business Administration, 2012

This article gives an overview of the life and work of Bulgarian economist Georgi Danailov in the... more This article gives an overview of the life and work of Bulgarian economist Georgi Danailov in the beginning of the 20th century. Studied consequently in Moscow, Berlin, Munich and Vienna under such influential scholars of his time as Chuprov, Yanzhulov, Schmoller, Sombart and Brentano, Danailov became one of the first professors of political economy at the “St. Kliment Ohridski” University of Sofia, established and presided over the respective chair and was among the founding fathers of Bulgarian statistics, demographics and economic history. His textbooks in the above disciplines were extensively used until World War II. A summary is given of Danailov’s major work “Basic principles of the Political Economy” (1906 and 1934) in which he tried to combine the main ideas of German historical school and Russian legal Marxism with classical economic theory. Social institutions are in the center of his analysis making him one of the forerunners of institutional thought in Bulgaria

Поведенчески и социалнопсихологически измерения на пазарния ред: статус, щастие и благосъстояние

Поведенчески и социалнопсихологически измерения на пазарния ред: статус, щастие и благосъстояние, 2020

Книгата се издава с подкрепата на Центъра за икономически теории и стопански политики към Софийск... more Книгата се издава с подкрепата на Центъра за икономически теории и стопански политики към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и университетския фонд Научни изследвания.

"Ако приемем най-общо, че основна цел в нормативната иконономическа наука е максимизацията на благосъстоянието на членовете на дадено стопанство въз основа на достиженията на позитивната икономическа теория, възниква въпросът за съдържанието на понятието „благосъстояние“. От времето на маржиналистката революция в края на XIX век в основата на икономическите модели на човешкото поведение е залегнала концепцията за индивидуалната полезност на рационалния homo economicus, която е растяща функция от настоящото и бъдещото количество потребявани блага, свободно време и други удобства или удоволствия, които хората разглеждат като желани. Тъй като разполага с ограничен доход, индивидът е поставен в ситуации на избор на алтернативни комбинации от блага, които максимизират полезността му.

Комплексът от институции, изграждащи съвременната система на пазарно стопанство със свободна конкуренция, създава мотивация за труд и непрестанни иновации, които са резултат от стремежа към достатъчно доходи и печалби, за да могат заетите в системата да потребяват разнообразни блага, произведени от други участници, и да извличат полезността от консумацията им. Реалният доход на глава от населението – количеството и разнообразието от стоки и услуги, срещу които индивидите могат да разменят труда си – действително се увеличава през последните десетилетия на преобладаващ пазарен общественоикономически ред. За разлика от тази система, други форми на организация на стопанската дейност, като например централнопланираните, не успяха да постигнат същите успехи в мотивацията за труд и нововъведения (частично заради неинтернализираните външни ефекти от тях) и изостанаха във възможностите, които предлагаха на членовете на обществото за извличане на полезност от потребяването на разнообразни стоки и услуги.

Защо обаче в края на второто десетилетие на XXI век пазарната система, която би трябвало да носи огромно увеличение в субективното благосъстояние, измервано чрез възможността за извличане на полезност от потреблението на стоки и услуги – най-голяма в познатата човешка история, е подложена на нарастващи критики и отново се търсят варианти за нейното преустройство? Някои икономисти – като Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц – посвещават усилията в последните си разработки на отрицателните ефекти от нарастващото неравенство в разпределението на доходите в съвременните развити стопанства. Психолози изследват менталните усилия, свързани с нарастващите възможности за избор в модерните общества, които намаляват полезността от потреблението на разнообразните блага. Поведенческите икономисти се фокусират върху намаляващото с времето удовлетворение, извличано от материалните притежания, заради ефекта на адаптация и т.нар. „хедонична бягаща пътека“ (англ. hedonic treadmill), която оставя човешкото желание за повече винаги незадоволено. Икономически изследователи на социалния статус, още от времето на Торстейн Веблен и концепцията му за показното потребление (англ. conspicous consumption) наблягат на сравнителната природа на полезността, която индивидите извличат от потреблението – фунцията на полезност на даден субект от потреблението на някое благо не зависи само от консумираното количество (като допълнителната полезност намалява с увеличаване на количеството), но обикновено е отрицателно свързана и с това, какви блага и какво количество от тях могат да си позволят да потребяват членовете на референтната група – роднини, съседи, колеги. В този контекст икономическите теоретици на щастието установяват, че въпреки ясно изразеното увеличение на материалното благосъстояние, индивидите в развитите общества не отбелязват ръст във възприеманото си житейско удовлетворение в десетилетията след Втората световна война. От друга страна сред гражданите на обществата в бившите социалистически стопанства се наблюдава носталгия към времената, в които в магазините имаше по-малко, но – тъкмо затова – повечето се чувстваха така, сякаш имаха всичко. Същевременно на Запад зачестяват опитите за съвременна теоретична обосновка на необходимостта от промяна на капиталистическата обществена система и придвижване към „посткапитализъм“, който за едни се заключава във форми на споделена икономика (англ. shared economy) без пазарни цени, за други в съчетаване на технологичните възможности за многократно увеличена производителност в резултат на четвъртата индустриална революция и интернет на нещата (англ. Internet of Things, IoT) с минимален гарантиран доход за всеки индивид в обществото и намалено работно време за трудещите се, връщайки на дневен ред идеите на икономистите-утописти и редица автори след тях за следващия по необходимост от технологичния напредък преход към някаква форма на по-силно социализирано стопанство.

В действителност между всички тези търсения в съвременната икономическа наука съществува пряка връзка. Живеем във времена, в които централните въпроси в икономиката отново придобиват ясна видимост, както преди повече от 150 години. Ако, следвайки Бентамовата утилитаристка традиция, целта на икономиката наистина е да донесе максимално щастие на индивидите в обществото, увеличението на разполагаемите за потребление блага ли е начинът за нейното постигане или то има скрити отрицателни последици, останали невидими за конвенционалните неокласически икономисти толкова дълго? Защо продължава да се отлага предвижданото и от Маркс (вж. особено „фрагмента за машините“) и от Кейнс (в есето „Икономически възможности за нашите внуци“) повсеместно намаляване на работното време и отдаване на членовете на обществото на развлекателни и творчески занимания, при положение, че нарасналата производителност чрез технологиите отдавна е направила това възможно? Каква е ролята за щастието на непрекъснато увеличаващите се очаквания, както и на сравняването с останалите? И въобще какво е щастие, което икономиката трябва да максимизира?"

Икономически теории. Антология. Том 2 || Economic Theories: An Anthology. Volume 2

Антологията по икономически теории има за цел да събере оригинални текстове от бележити икономист... more Антологията по икономически теории има за цел да събере оригинални текстове от бележити икономисти, както и анализи на изследователи на икономическите уче-ния, които да допринесат за запознаването на българския читател с основните кон-цепции и тенденции в развитието на стопанската наука от XVIII до XXI век. Издаването на антологията се вписва в световните тенденции на засилен интерес към богатството на алтернативни подходи и оригинални решения на стопанскопо-литически проблеми в историята на икономическата мисъл. Съчиненията на големите представители на икономическата наука често са тълкувани едностранчиво и цитирани избирателно в актуалния дебат на дадена епоха, но – както систематичното занимание с развитието на стопанските идеи показва – те са съкровищница на оригинални гледни точки и тълкувания с голяма практическа стойност от перспективата на постоянния стремеж към подобрение на социалната организация на човешката дейност.

В настоящия втори том намират място ключови текстове и аспекти от творчеството на икономистите-неокласици, преди всичко на Алфред Маршал и Ървин Фишер, представителите на немската историческа школа – Адам Мюлер, Фридрих Лист, Бруно Хилдебранд, Густав Шмолер, Вернер Зомбарт, както и на Рудолф Хилфердинг, старите институционалисти Торстейн Веблен и Кларънс Айръс и на големите австрийски икономисти Фридрих фон Хайек и Йозеф Шумпетер. Основната част на книгата е предшествана от аналитично проследяване на главните линии на развитие в икономическата мисъл от ранната неокласическа школа до работата на Хайек и Шумпетер от доц. д-р Теодор Седларски.

Антологията се издава със съдействието на Центъра за икономически теории и стопански политики (www.economy.uni-sofia.bg).

Икономически теории. Антология. Том 1 || Economic Theories: An Anthology. Volume I

"Икономически теории. Антология". Том 1. Съставители: проф. д.ик.н. Атанас Леонидов (1934-2015) и... more "Икономически теории. Антология". Том 1. Съставители: проф. д.ик.н. Атанас Леонидов (1934-2015) и доц. д-р Теодор Седларски. ISBN: 978-954-07-4057-7 || Leonidov, A. / T. Sedlarski (2016), Economic Theories: An Anthology. Volume I. Sofia: Publishing House of St. Kliment Ohridski University, ISBN: 978-954-07-4057-7.

Икономически теории. Антология. Том 1 || Economic Theories: An Anthology. Volume I (PDF Download Available). Available from: https://www.researchgate.net/publication/301779794_Ikonomiceski_teorii_Antologia_Tom_1_Economic_Theories_An_Anthology_Volume_I [accessed May 3, 2016].

Антологията по икономически теории има за цел да събере оригинални текстове от бележити икономисти, както и анализи на изследователи на икономическите учения, които да допринесат за запознаването на българския читател с основните концепции и тенденции в развитието на стопанската наука от XVIII до XXI век.
В няколко тома последователно биват представени основните учения в историята на икономическата мисъл. В началото са поместени подбрани откъси от произведенията на английската класическа школа в политическата икономия, както и на видни представители на ранната неокласика. Специално внимание е обърнато на кейнсианството и неговите школи. По-нататък е разгледан неолиберализмът в лицето на т.нар. „изгнаническа школа“ (Вилхелм Рьопке, Александър Рюстов) и на фрайбургската школа (ордолиберализма) с главен представител Валтер Ойкен. Включени са и по-новите теории и школи на неокласиката: монетаризмът, неоавстрийската школа, новата класическа макроикономия, новата институционална икономика. Представени са теориите на икономическия растеж – моделът на Харод-Домар, посткейнсианските модели на Николас Калдор, Джоан Робинсън, неокласическият модел на Робърт Солоу и ендогенната теория на растежа (Пол Роумър, Филип Агион, Питър Хоуит). В отделен том намират място идеи от българската стопанска мисъл между Освобождението и Втората световна война, наред с публикации на български икономисти от периода на системата на централното планиране и прехода към пазарна икономика.
Публикуваните материали дават представа за съществените черти на западните теории, школи и течения, плурализма на подходите и на концепциите, но заедно с това и за наличието на допирни точки в схващанията на отделните автори.
Издаването на антологията се вписва в световните тенденции на засилен интерес към богатството на алтернативни подходи и оригинални решения на стопанскополитически проблеми в историята на икономическата мисъл. Съчиненията на големите представители на икономическата наука често биват тълкувани едностранчиво и цитирани избирателно в актуалния дебат на дадена епоха, но – както систематичното занимание с развитието на стопанските идеи показва – те са съкровищница на оригинални гледни точки и тълкувания с голяма практическа стойност от перспективата на постоянния стремеж към подобрение на социалната организация на човешката дейност.
В настоящия първи том намират място ключови текстове и аспекти от творчеството на английските класици Адам Смит, Дейвид Рикардо, Джон Стюарт Мил, както и на Маркс. Основната част на книгата е предшествана от аналитично проследяване на основните линии на развитие в икономическата мисъл от класиката до съвремието от двамата съставители на антологията – проф. д.ик.н. Атанас Леонидов и доц. д-р Теодор Седларски.

Акцентът в изследванията на професор д.ик.н. Атанас Леонидов (1934-2015) е върху анализа на еволюцията на общата икономическа теория и особеностите на утвърждаване на теоретичните школи на политическата икономия, които са в основата на прилагането на различни икономически политики с цел растеж и стопанско развитие. Негови значими произведения са монографиите „Неоконсерватизмът и буржоазната политическа икономия“ (1988) и „Ордолиберализъм, социално пазарно стопанство, трансформация“ (2000). Научен редактор е на българското издание на книгата на Дъглас Норт „Институции, институционална промяна и икономически резултати” (2000), както и (съвместно с проф. д-р ик.н. Методи Кънев) на книгата на Марк Блауг „Големите икономисти след Кейнс” (1998). От 1991 до 1993 г. е главен редактор на списание „Икономическа мисъл“ на Института за икономически изследвания на БАН и е един от основателите на Центъра за икономически теории и стопански политики към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2012 г.
Доцент д-р Теодор Седларски е преподавател в катедра „Икономика“ към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 2012 г. е ръководител на Центъра за икономически теории и стопански политики към СУ (www.economy.uni-sofia.bg). Чете лекции по икономически теории, институционална икономика, международна икономика, икономика на публичния сектор, пари, банки и финансови пазари. Сред последните му публикации са книгите „Нова институционална икономика“ (2013), „Институционални аспекти на пазара“ (2013), „Международна икономика“ (2013, в съавторство с Х. Албек), „Институционална икономика: възможности и неизползван потенциал“ (2012, в съавторство с Т. Попов).

Икономически теории. Антология. Том 1 || Economic Theories: An Anthology. Volume I (PDF Download Available). Available from: https://www.researchgate.net/publication/301779794_Ikonomiceski_teorii_Antologia_Tom_1_Economic_Theories_An_Anthology_Volume_I [accessed May 3, 2016].

Икономически теории (История на икономическата мисъл) || Economic Theories (History of Economic Thought)

Доцент д-р Теодор Седларски е преподавател в катедра Икономика към Стопанския факултет на Софийск... more Доцент д-р Теодор Седларски е преподавател в катедра Икономика към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 2012 г. е ръководител на Центъра за икономически теории и стопански политики към СУ (www.economy.uni-sofia.bg). Чете лекции по Икономически теории, Институционална икономика, Международна икономика, Икономика на публичния сектор, Пари, банки и финансови пазари. Сред последните му публикации са книгите „Нова институционална икономика“ (2013), „Институционални аспекти на пазара“ (2013), „Международна икономика“ (2013, в съавторство с Х. Албек), „Институционална икономика: възможности и неизползван потенциал“ (2012, в съавторство с Т. Попов).

Учебникът Икономически теории (История на икономическата мисъл) се състои от десет глави, всяка посветена на значимо теоретично направление или етап в развитието на икономическата мисъл. Книгата предлага достъпно въведение в еволюцията на икономическата наука от зараждането й до днес: от наченките на икономическата мисъл в Древна Гърция и Рим, през икономическите разсъждения и препоръки на меркантилистите, развитието на класическата политическа икономия – от Уилям Пети и Пиер Боагилбер, през школата на физиократите, Адам Смит, Дейвид Рикардо и Томас Робърт Малтус до Жан-Батист Сей, немската историческа школа, неокласическата икономическа теория – маржиналистката революция в Англия, Австрия и Швейцария и „епохата на Маршал“, Кейнсовия икономически анализ, монетаристката контрареволюция срещу кейнсианските идеи в творчеството на Милтън Фридман, до съвременното научно направление на новата институционална икономика и актуалните достижения в икономическия анализ на правото.