В хода на работата над тази книга постепенно осъзнах, че достойнството може да има и по-скромна, ... more В хода на работата над тази книга постепенно осъзнах, че достойнството може да има и по-скромна, но затова пък решаваща роля. То не просто подзижда универсално системата на основните права, а в дадени моменти определя някои от тези права по „абсолютен“ начин, т.е. дефинира валидността им без изключения. Този юридически прочит на достойнството ми изглежда по-убедителен от доюридическия и дополитически морално-фундиращ вариант. В него сякаш отекват думите на Валтер Бенямин за „шрапнелите на месианското“, за промъкването на месианското през „малка вратичка“.
„Надявам се онези читатели, за които теми като „метафизика“ или „първа философия“ носят не само и... more „Надявам се онези читатели, за които теми като „метафизика“ или „първа философия“ носят не само исторически чар, да бъдат поне провокирани от тезата за контекстуализирането на философията и най-вече за социалния характер на знанието, че достатъчните основания на разума са в друг разум, че разликата между дух и природа зависи от управлението на поведението ни от социални и от други норми... Защото публичната употреба на разума, ако не сърцевина, е условие поне за пълнотата на самия разум.“
Книгата е посветена на творчеството на Юрген Хабермас - един от най-значимите философи на нашето съвремие, философа на публичния разум.
Мултикултурализмът изтъква момента на ценността на всяка отделна култура за онези, които я сподел... more Мултикултурализмът изтъква момента на ценността на всяка отделна култура за онези, които я споделят; етиката се опитва да удържи една разумна концепция за равенство, в която се зачита всеки в неговата другост и се компенсират незаслужените щети, но не за сметка на общото съгласие, просмукано от своя страна не в културата изобщо, а само в политическата култура, и не чрез съдбовно предрешаване на културната принадлежност на бъдещите поколения, а чрез възможност всеки да избере дали да я запази, или не.
Основната теза, която възнамерявам да докажа в изследването си, е валидността на два принципа: (а... more Основната теза, която възнамерявам да докажа в изследването си, е валидността на два принципа: (а) социалното равенство има презумптивна валидност и (б) легитимните и нелеги-тимните неравенства зависят от отговорността на действието. Тази двойна теза е експлицирана от едни теории и е проверена чрез критиката на други. Освен това тя е разгледана, веднъж, регулативно, като формално определяща за разпределението, и, втори път, реално, като основа за материалната структура на социалната държава.
Резюме, ключови думи и биография: Статията се занимава с проблема за чувствата при обосноваването... more Резюме, ключови думи и биография: Статията се занимава с проблема за чувствата при обосноваването на морала във философията на Кант и разглежда решенията му в процеса на тяхното развитие. Изтъкват се ключовата роля на уважението при употребата на практическия разум, връзката му с категоричния императив и прехода, извършен от Кант, от идеята за това, че то е " заслужено " , към тезата, че в определени случаи може да се " изисква ". Ключови думи: морални чувства, уважение, видове задължения, заслужаване и изискване на уважение Стилиян Йотов, дфн, професор по история на философията и по философия на правото в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор на Справедливост и респект (2000), Етика и мултикултурализъм (2003), Равенство и егалитаризъм (2004), Хабермас и претенциите на автономията (2006), Човешко достойнство и права (2013, под печат). Преводач от немски на трудове на Т.В. Адорно. Ю. Хабермас, З. Кракауер. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………… За уважението или Как да фантазираме с Кант[1] Декарт озаглавява второто си размишление върху първата философия " За природата на човешкия дух и за това, че той се познава по-лесно, отколкото тялото " , но тъкмо в него отделя немалко място на заниманията си с нещо материално – къс восък, като го моделира по всякакви възможни и представими начини само за да заключи, " че чрез въображението не бих могъл да схвана какво представлява дори това парче восък и че единствен само разсъдъкът ми може да го схване ". Каквото и да си представяме и въобразяваме за восъка, само разумът може да схване неотнимаемото му свойство – протяжността – и това е напълно достатъчно, за да имаме познание за телесната му същност. По сходен начин Кант заявява, че на " нравствено доброто… не може да се намери нищо съответстващо в никакъв сетивен наглед " , " под закона на свободата… и под понятието за безусловно доброто не може да се подведе никакъв наглед и значи никаква схема за неговото приложение ". Ако при Декарт въображението е поне средство, което геометричният разум ще надмогне, за моралния разум при Кант въображението е сякаш ненужно, ако не и подвеждащо. От тук и познатото възражение в стила на Ф.Шилер, че нормите на кантовия морал можем да познаем, но не и да си ги представим в конкретни действия, камо ли да следваме на практика. По-долу ще покажа, че ключови текстове на Кант, колкото и абстрактно да са написани, позволяват и дори налагат четене с въ-образяване. Волю-неволю и Кант е продължил да множи бележките под линия на Платоновото учение, където в ключови моменти на аргументацията се появяват онагледяващи разкази – авторски митове. I. Истината в бележките под линия на самия Кант. Още в самото начало на Основи на метафизика на нравите (1785) Кант поставя въпроса за определянето на добрата воля и в тази връзка – за зависимостта й от дълга. Според него в отношението воля-дълг са в сила три принципни изключващи условия: първо, детерминирането на волята не може да се ръководи от склонността ни да търсим щастието, второ, в него е важна валидността на максимата, правилата, които си даваме, а не постигането на някаква цел или последици (в този смисъл няма стойност дори успешността от прилагането на максимата, а само формалната й консистентност) и, трето, признаването на единствен мотив за действие – дългът, постъпките не " съобразно дълга, а от дълг " (Кант ОМН: 36/ IV 398). Всяко от трите условия е било причина за недоволство от Кант. Но дори да си представим, че моралът няма нужда от щастие, че моралът не рухва от това, че не се е осъществил в живота, мотивирането му единствено по силата на дълга изглежда прекомерно. Как да приемем, че определянето на волята е допустимо в морален смисъл, тогава и само тогава, когато го ръководят " обективно законът и субективно чистото уважение към този практически закон, следователно максимата да се следва такъв закон " (Кант ОМН: 40/ IV 400)? За уважението или Как да фантазираме с Кант
Резюме, ключови думи и биография: Човешките права – за разлика от основните или конституционните ... more Резюме, ключови думи и биография: Човешките права – за разлика от основните или конституционните права – не могат да се обосноват по безусловен начин нито със средствата само на морала, нито единствено чрез правото. От което следва, че те са в съществената си част въпрос на политика. Тук ще изследвам тази политика от генеалогическа перспектива, за да покажа, дали основният й двигател са травми на миналото, които присъстват като болезнени спомени в настоящето и ни заставят да чертаем терапевтични и предохранителни проекции в бъдещето. Ключови думи: човешки права, суверенитет, деклариране и защита на права, генеалогия, наратив Стилиян Йотов, дфн, професор по история на философията и по философия на правото в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор на Справедливост и респект (2000), Етика и мултикултурализъм (2003), Равенство и егалитаризъм (2004), Хабермас и претенциите на автономията (2006), Човешко достойнство и права (2013, под печат). Преводач от немски на трудове на Т.В.Адорно. Ю.Хабермас, З. Кракауер. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………… Човешките права – спомени в бъдещето 1 Изхождам от убеждението, че човешките права – за разлика от основните или конституционните права – не могат да се обосноват по безусловен начин нито със средствата само на морала, нито единствено чрез правото. От което следва, че те са в съществената си част въпрос на политика. Тук ще изследвам тази политика от генеалогическа перспектива, за да покажа, дали основният й двигател са травми на миналото, които присъстват като болезнени спомени в настоящето и ни заставят да чертаем терапевтични и предохранителни проекции в бъдещето. Това само по себе си обяснява и заглавието на размишленията ми. В хода на разгръщането му се надявам да стане видно, че подобно преработване на миналото в бъдеще време има не само утопично съдържание, но и че в наше време се е оказало реалистичен и ефективен инструмент в хода на една решителна промяна. Което налага ревизия на генеалогическата реконструкция. Валтер Бенямин и историята на… правата Бенямин се е занимавал не с правата, а с фотографията и то не защото историята на онези е дълга, а на фотографията – кратка. Затова пък в методологията на обзора му има нещо, което можем да използваме във връзка с правата. Анализът на Бенямин работи в най-общи линии на три нива: стилизира историята на фотографията като развитие и проява на кризи, разкрива паралелна с предметната и една история на промяната на възприятията, накрая, изтъква влиянието на тези две истории върху самото писане на история, т.е. върху наративите, с които си служим, за да поддържаме идентичността си и да се ориентираме в настоящата социална ситуация. Добре, но в случая с фотографията става дума за медия и навярно подобен анализ е подходящ и за други медии, но дали е уместен и по отношение на правата (изобщо)? Дори и да изпълняват посредническа функция, правата (като такива) имат далеч по-незаменима роля за живота ни, отколкото която и да е медия. Те определено са по-базисни, а не толкова надстроечни в същността си. Въпреки това, поне в настоящото изложение ще пренебрегна този сериозен проблем и ще потърся общото: човешките права имат неравномерна и спорна теоретична история в хода на XVIII и XIX в., но от 1948 г. насетне се превръщат в част от действащото право. Няма да е пресилено, ако кажем, че след края на Студената война (за делегитимирането на която те съществено допринесоха), човешките права се натовариха с нови очаквания и роли. Ала колкото по-обичайна стана словоупотребата им във всекидневието и в политическите резолюции, толкова по-силно започнаха да се усещат кризисни моменти, засягащи съдържанието им и първенството на зачитането им спрямо други ценности като сигурността, държавността, демократизирането. Ето как " предметната " история на човешките права може да се опише като крива на развитието им, осцилираща между полюсите на ефективността и манифеста, между безусловната защита или инструменталната употреба.
Abstract: The article is devoted to the problem, but still not lost its relevance theory
about b... more Abstract: The article is devoted to the problem, but still not lost its relevance theory
about binominal nature of reasoning. The author has turned to a theoretical – historical
reconstruction of the classic views of Thomas Hobbes who can be united under the
name “two-names theory” and for which researchers differ in their conclusions. It's
about the idea that language consists of names and that the two main term in a judgment
– subject and predicate – act as names. This theory is shared by John. St. Mill,
but is subject to critical analysis by G. Frege and B. Russell. At this historical and
philosophical background are addressed three topics: the semantic role of the names,
the dependence of their importance to the principles that govern the logical form of a
valid proposition and the conclusions of T. Hobbes on definitions needed for the birth
and development of theoretical knowledge.
Резюме: Статията е опит да се преразгледат формите и смисъла на съдебните процеси срещу животните... more Резюме: Статията е опит да се преразгледат формите и смисъла на съдебните процеси срещу животните в средновековието, но и в ранната модерност. Той не се основава изцяло, но се възползва от методология, изследваща манталитета на някогашните социални актьори през собствените им писмени свидетелства и по този начин цели да се предпази от идеологизираната преценка на миналото чрез съвременни стандарти за рационалност. В резултат на това предлага по-детайлна картина на споменатата съдебна практика и обяснения за нея, в които търсенето на виновност не играе роля. На този фон се повдига и въпросът дали нейното премахване е довело до по-адекватно отношение днес към животните, с които живеем в непосредствена близост.
Abstract: The text it an attempt to review the forms and the meaning of the judicial prosecution of animals in Middle Ages, but in the Early Modernity also. It is not fully based but inspired by methodology studying the mentalities of former social actors through their written testimonies; and by this manner – aiming to protect itself from ideological assessment of the past in accordance with contemporary standards of rationality. Firstly, the results are a more detailed picture of those practices, and then, an explanation, in which the trail-searching of guilt doesn’t play any role. On this background it raises the question whether its recent abolishment has made a real achievement in the adequacy of our behavior today against the animals which we share our neighborhood with.
Статията се занимава с проблема за зачитането на решения, взети в със-
тояние на волева компетент... more Статията се занимава с проблема за зачитането на решения, взети в със- тояние на волева компетентност, но отнасящи се за време и ситуации, когато техният изразител е загубил безвъзвратно способността да си служи със собстве- ната воля. Първата част реконструира темата от гледната точка на напредналите възможности на медицината и от перспективата на традиционните и устойчиви правни институти. На този фон изпъква моралното естество на спора – ценност- ният конфликт между „автономията“ и „волята за живот“ и преценката на този конфликт „отстрани“, по отношение на други лица в качеството им на пациенти, загубили дееспособност. В изложението двете категории понятийни и практи- чески затруднения – пациентското разпореждане (прижизненото завещание) и пациентското пълномощно (продължаващото доброволно представителство) – умишлено са оставени в близост и препращайки едно към друго. Това е с цел, във втората част – на базата на терминологичното разграничаване между дове- рие и упование – да се предложи решение с лексикален ред: първоначално, раз- ширително схващане на упълномощаването и, в последствие, зачитане на бивша воля изобщо. Накрая се правят изводи относно централна и по-обща пречка за такава реформа в българското законодателство, отнасяща се до съществуващия режим на поставяне под запрещение.
Резюме, ключови думи и биография: Статията се спира на ролята и значението на геометрията в научн... more Резюме, ключови думи и биография: Статията се спира на ролята и значението на геометрията в научните занимания на Декарт. Привежда доказателства, че Декарт първоначално залага на геометрията като на фундамент за организиране на цялото научно познание, докато по-късно отрежда тази роля на метафизиката. Въпреки това, геометрията запазва ключово място във философията му, което е анализирано, първо, във връзка с проблемите за организирането на делничното и научното пространство и, второ, при доказателството на онтологическата реалност на идеята за Бог.
Първата част на тези размишления е продиктувана от читателската ми среща с някои от тезите на "но... more Първата част на тези размишления е продиктувана от читателската ми среща с някои от тезите на "новия реализъм" и от усещането, че в сърцевината на това философско обновление се съдържа проблем -предполагаем или реален -който е бил подценен и от по-стари теории, каквато е тази на Фридрих В. Й. Шелинг. С това изтъквам опасение, да не би сянката на Шелинг да тегне и върху съвременните опити за удовлетворяване на копнежа по реализъм. Във втората част предлагам алтернатива с помощта на идеи, заимствани от теориите на Джон Лок и на Уилърд О. Куайн, и повдигам въпроси за квантифицирането, идентичността и индивидуирането и връзката им предикацията, за които ми се струва, че новият реализъм предлага твърде спорни решения.
През 1670 г. 24-и годишният Лайбниц издава труда на ренесансовия мислител Марий Низолий (1498-157... more През 1670 г. 24-и годишният Лайбниц издава труда на ренесансовия мислител Марий Низолий (1498-1576) и го снабдява със собствен предговор. На централно място в него се спира по-подробно върху "номинализма", защото самият Низолий се е обявил за номиналист. Според Лайбниц някога привържениците на това течение са били малцина, скромна "секта", но Уилям Окам му е вдъхнал нов живот и то придобило размах. Така в съвремието на Лайбниц номинализмът се оказал преобладаваща позиция. Нейният общ принцип е, че съществуват само единични субстанции, а всичко друго са "голи имена"; затова номиналистите отричат "реалността на абстрактното и на универсалиите" (Л: III, 89) 1 . Сред тях, обобщава Лайбниц, изпъква Томас Хобс, чийто радикализъм кара смелостта на Окам да бледнее, схващанията му да изглеждат умерени и компромисни. "Нашият съвременник Томас Хобс, да си кажем истината, ми се струва даже свръхноминалист (plusquam nominalist)" (Л: III, 90). Три са моментите на неговата изключителност: той свежда универсалиите до имена, утвърждава, че истината за нещата намира израз в имената, и -най-важното -тя, истината зависи от човешкия произвол.
В хода на работата над тази книга постепенно осъзнах, че достойнството може да има и по-скромна, ... more В хода на работата над тази книга постепенно осъзнах, че достойнството може да има и по-скромна, но затова пък решаваща роля. То не просто подзижда универсално системата на основните права, а в дадени моменти определя някои от тези права по „абсолютен“ начин, т.е. дефинира валидността им без изключения. Този юридически прочит на достойнството ми изглежда по-убедителен от доюридическия и дополитически морално-фундиращ вариант. В него сякаш отекват думите на Валтер Бенямин за „шрапнелите на месианското“, за промъкването на месианското през „малка вратичка“.
„Надявам се онези читатели, за които теми като „метафизика“ или „първа философия“ носят не само и... more „Надявам се онези читатели, за които теми като „метафизика“ или „първа философия“ носят не само исторически чар, да бъдат поне провокирани от тезата за контекстуализирането на философията и най-вече за социалния характер на знанието, че достатъчните основания на разума са в друг разум, че разликата между дух и природа зависи от управлението на поведението ни от социални и от други норми... Защото публичната употреба на разума, ако не сърцевина, е условие поне за пълнотата на самия разум.“
Книгата е посветена на творчеството на Юрген Хабермас - един от най-значимите философи на нашето съвремие, философа на публичния разум.
Мултикултурализмът изтъква момента на ценността на всяка отделна култура за онези, които я сподел... more Мултикултурализмът изтъква момента на ценността на всяка отделна култура за онези, които я споделят; етиката се опитва да удържи една разумна концепция за равенство, в която се зачита всеки в неговата другост и се компенсират незаслужените щети, но не за сметка на общото съгласие, просмукано от своя страна не в културата изобщо, а само в политическата култура, и не чрез съдбовно предрешаване на културната принадлежност на бъдещите поколения, а чрез възможност всеки да избере дали да я запази, или не.
Основната теза, която възнамерявам да докажа в изследването си, е валидността на два принципа: (а... more Основната теза, която възнамерявам да докажа в изследването си, е валидността на два принципа: (а) социалното равенство има презумптивна валидност и (б) легитимните и нелеги-тимните неравенства зависят от отговорността на действието. Тази двойна теза е експлицирана от едни теории и е проверена чрез критиката на други. Освен това тя е разгледана, веднъж, регулативно, като формално определяща за разпределението, и, втори път, реално, като основа за материалната структура на социалната държава.
Резюме, ключови думи и биография: Статията се занимава с проблема за чувствата при обосноваването... more Резюме, ключови думи и биография: Статията се занимава с проблема за чувствата при обосноваването на морала във философията на Кант и разглежда решенията му в процеса на тяхното развитие. Изтъкват се ключовата роля на уважението при употребата на практическия разум, връзката му с категоричния императив и прехода, извършен от Кант, от идеята за това, че то е " заслужено " , към тезата, че в определени случаи може да се " изисква ". Ключови думи: морални чувства, уважение, видове задължения, заслужаване и изискване на уважение Стилиян Йотов, дфн, професор по история на философията и по философия на правото в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор на Справедливост и респект (2000), Етика и мултикултурализъм (2003), Равенство и егалитаризъм (2004), Хабермас и претенциите на автономията (2006), Човешко достойнство и права (2013, под печат). Преводач от немски на трудове на Т.В. Адорно. Ю. Хабермас, З. Кракауер. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………… За уважението или Как да фантазираме с Кант[1] Декарт озаглавява второто си размишление върху първата философия " За природата на човешкия дух и за това, че той се познава по-лесно, отколкото тялото " , но тъкмо в него отделя немалко място на заниманията си с нещо материално – къс восък, като го моделира по всякакви възможни и представими начини само за да заключи, " че чрез въображението не бих могъл да схвана какво представлява дори това парче восък и че единствен само разсъдъкът ми може да го схване ". Каквото и да си представяме и въобразяваме за восъка, само разумът може да схване неотнимаемото му свойство – протяжността – и това е напълно достатъчно, за да имаме познание за телесната му същност. По сходен начин Кант заявява, че на " нравствено доброто… не може да се намери нищо съответстващо в никакъв сетивен наглед " , " под закона на свободата… и под понятието за безусловно доброто не може да се подведе никакъв наглед и значи никаква схема за неговото приложение ". Ако при Декарт въображението е поне средство, което геометричният разум ще надмогне, за моралния разум при Кант въображението е сякаш ненужно, ако не и подвеждащо. От тук и познатото възражение в стила на Ф.Шилер, че нормите на кантовия морал можем да познаем, но не и да си ги представим в конкретни действия, камо ли да следваме на практика. По-долу ще покажа, че ключови текстове на Кант, колкото и абстрактно да са написани, позволяват и дори налагат четене с въ-образяване. Волю-неволю и Кант е продължил да множи бележките под линия на Платоновото учение, където в ключови моменти на аргументацията се появяват онагледяващи разкази – авторски митове. I. Истината в бележките под линия на самия Кант. Още в самото начало на Основи на метафизика на нравите (1785) Кант поставя въпроса за определянето на добрата воля и в тази връзка – за зависимостта й от дълга. Според него в отношението воля-дълг са в сила три принципни изключващи условия: първо, детерминирането на волята не може да се ръководи от склонността ни да търсим щастието, второ, в него е важна валидността на максимата, правилата, които си даваме, а не постигането на някаква цел или последици (в този смисъл няма стойност дори успешността от прилагането на максимата, а само формалната й консистентност) и, трето, признаването на единствен мотив за действие – дългът, постъпките не " съобразно дълга, а от дълг " (Кант ОМН: 36/ IV 398). Всяко от трите условия е било причина за недоволство от Кант. Но дори да си представим, че моралът няма нужда от щастие, че моралът не рухва от това, че не се е осъществил в живота, мотивирането му единствено по силата на дълга изглежда прекомерно. Как да приемем, че определянето на волята е допустимо в морален смисъл, тогава и само тогава, когато го ръководят " обективно законът и субективно чистото уважение към този практически закон, следователно максимата да се следва такъв закон " (Кант ОМН: 40/ IV 400)? За уважението или Как да фантазираме с Кант
Резюме, ключови думи и биография: Човешките права – за разлика от основните или конституционните ... more Резюме, ключови думи и биография: Човешките права – за разлика от основните или конституционните права – не могат да се обосноват по безусловен начин нито със средствата само на морала, нито единствено чрез правото. От което следва, че те са в съществената си част въпрос на политика. Тук ще изследвам тази политика от генеалогическа перспектива, за да покажа, дали основният й двигател са травми на миналото, които присъстват като болезнени спомени в настоящето и ни заставят да чертаем терапевтични и предохранителни проекции в бъдещето. Ключови думи: човешки права, суверенитет, деклариране и защита на права, генеалогия, наратив Стилиян Йотов, дфн, професор по история на философията и по философия на правото в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор на Справедливост и респект (2000), Етика и мултикултурализъм (2003), Равенство и егалитаризъм (2004), Хабермас и претенциите на автономията (2006), Човешко достойнство и права (2013, под печат). Преводач от немски на трудове на Т.В.Адорно. Ю.Хабермас, З. Кракауер. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………… Човешките права – спомени в бъдещето 1 Изхождам от убеждението, че човешките права – за разлика от основните или конституционните права – не могат да се обосноват по безусловен начин нито със средствата само на морала, нито единствено чрез правото. От което следва, че те са в съществената си част въпрос на политика. Тук ще изследвам тази политика от генеалогическа перспектива, за да покажа, дали основният й двигател са травми на миналото, които присъстват като болезнени спомени в настоящето и ни заставят да чертаем терапевтични и предохранителни проекции в бъдещето. Това само по себе си обяснява и заглавието на размишленията ми. В хода на разгръщането му се надявам да стане видно, че подобно преработване на миналото в бъдеще време има не само утопично съдържание, но и че в наше време се е оказало реалистичен и ефективен инструмент в хода на една решителна промяна. Което налага ревизия на генеалогическата реконструкция. Валтер Бенямин и историята на… правата Бенямин се е занимавал не с правата, а с фотографията и то не защото историята на онези е дълга, а на фотографията – кратка. Затова пък в методологията на обзора му има нещо, което можем да използваме във връзка с правата. Анализът на Бенямин работи в най-общи линии на три нива: стилизира историята на фотографията като развитие и проява на кризи, разкрива паралелна с предметната и една история на промяната на възприятията, накрая, изтъква влиянието на тези две истории върху самото писане на история, т.е. върху наративите, с които си служим, за да поддържаме идентичността си и да се ориентираме в настоящата социална ситуация. Добре, но в случая с фотографията става дума за медия и навярно подобен анализ е подходящ и за други медии, но дали е уместен и по отношение на правата (изобщо)? Дори и да изпълняват посредническа функция, правата (като такива) имат далеч по-незаменима роля за живота ни, отколкото която и да е медия. Те определено са по-базисни, а не толкова надстроечни в същността си. Въпреки това, поне в настоящото изложение ще пренебрегна този сериозен проблем и ще потърся общото: човешките права имат неравномерна и спорна теоретична история в хода на XVIII и XIX в., но от 1948 г. насетне се превръщат в част от действащото право. Няма да е пресилено, ако кажем, че след края на Студената война (за делегитимирането на която те съществено допринесоха), човешките права се натовариха с нови очаквания и роли. Ала колкото по-обичайна стана словоупотребата им във всекидневието и в политическите резолюции, толкова по-силно започнаха да се усещат кризисни моменти, засягащи съдържанието им и първенството на зачитането им спрямо други ценности като сигурността, държавността, демократизирането. Ето как " предметната " история на човешките права може да се опише като крива на развитието им, осцилираща между полюсите на ефективността и манифеста, между безусловната защита или инструменталната употреба.
Abstract: The article is devoted to the problem, but still not lost its relevance theory
about b... more Abstract: The article is devoted to the problem, but still not lost its relevance theory
about binominal nature of reasoning. The author has turned to a theoretical – historical
reconstruction of the classic views of Thomas Hobbes who can be united under the
name “two-names theory” and for which researchers differ in their conclusions. It's
about the idea that language consists of names and that the two main term in a judgment
– subject and predicate – act as names. This theory is shared by John. St. Mill,
but is subject to critical analysis by G. Frege and B. Russell. At this historical and
philosophical background are addressed three topics: the semantic role of the names,
the dependence of their importance to the principles that govern the logical form of a
valid proposition and the conclusions of T. Hobbes on definitions needed for the birth
and development of theoretical knowledge.
Резюме: Статията е опит да се преразгледат формите и смисъла на съдебните процеси срещу животните... more Резюме: Статията е опит да се преразгледат формите и смисъла на съдебните процеси срещу животните в средновековието, но и в ранната модерност. Той не се основава изцяло, но се възползва от методология, изследваща манталитета на някогашните социални актьори през собствените им писмени свидетелства и по този начин цели да се предпази от идеологизираната преценка на миналото чрез съвременни стандарти за рационалност. В резултат на това предлага по-детайлна картина на споменатата съдебна практика и обяснения за нея, в които търсенето на виновност не играе роля. На този фон се повдига и въпросът дали нейното премахване е довело до по-адекватно отношение днес към животните, с които живеем в непосредствена близост.
Abstract: The text it an attempt to review the forms and the meaning of the judicial prosecution of animals in Middle Ages, but in the Early Modernity also. It is not fully based but inspired by methodology studying the mentalities of former social actors through their written testimonies; and by this manner – aiming to protect itself from ideological assessment of the past in accordance with contemporary standards of rationality. Firstly, the results are a more detailed picture of those practices, and then, an explanation, in which the trail-searching of guilt doesn’t play any role. On this background it raises the question whether its recent abolishment has made a real achievement in the adequacy of our behavior today against the animals which we share our neighborhood with.
Статията се занимава с проблема за зачитането на решения, взети в със-
тояние на волева компетент... more Статията се занимава с проблема за зачитането на решения, взети в със- тояние на волева компетентност, но отнасящи се за време и ситуации, когато техният изразител е загубил безвъзвратно способността да си служи със собстве- ната воля. Първата част реконструира темата от гледната точка на напредналите възможности на медицината и от перспективата на традиционните и устойчиви правни институти. На този фон изпъква моралното естество на спора – ценност- ният конфликт между „автономията“ и „волята за живот“ и преценката на този конфликт „отстрани“, по отношение на други лица в качеството им на пациенти, загубили дееспособност. В изложението двете категории понятийни и практи- чески затруднения – пациентското разпореждане (прижизненото завещание) и пациентското пълномощно (продължаващото доброволно представителство) – умишлено са оставени в близост и препращайки едно към друго. Това е с цел, във втората част – на базата на терминологичното разграничаване между дове- рие и упование – да се предложи решение с лексикален ред: първоначално, раз- ширително схващане на упълномощаването и, в последствие, зачитане на бивша воля изобщо. Накрая се правят изводи относно централна и по-обща пречка за такава реформа в българското законодателство, отнасяща се до съществуващия режим на поставяне под запрещение.
Резюме, ключови думи и биография: Статията се спира на ролята и значението на геометрията в научн... more Резюме, ключови думи и биография: Статията се спира на ролята и значението на геометрията в научните занимания на Декарт. Привежда доказателства, че Декарт първоначално залага на геометрията като на фундамент за организиране на цялото научно познание, докато по-късно отрежда тази роля на метафизиката. Въпреки това, геометрията запазва ключово място във философията му, което е анализирано, първо, във връзка с проблемите за организирането на делничното и научното пространство и, второ, при доказателството на онтологическата реалност на идеята за Бог.
Първата част на тези размишления е продиктувана от читателската ми среща с някои от тезите на "но... more Първата част на тези размишления е продиктувана от читателската ми среща с някои от тезите на "новия реализъм" и от усещането, че в сърцевината на това философско обновление се съдържа проблем -предполагаем или реален -който е бил подценен и от по-стари теории, каквато е тази на Фридрих В. Й. Шелинг. С това изтъквам опасение, да не би сянката на Шелинг да тегне и върху съвременните опити за удовлетворяване на копнежа по реализъм. Във втората част предлагам алтернатива с помощта на идеи, заимствани от теориите на Джон Лок и на Уилърд О. Куайн, и повдигам въпроси за квантифицирането, идентичността и индивидуирането и връзката им предикацията, за които ми се струва, че новият реализъм предлага твърде спорни решения.
През 1670 г. 24-и годишният Лайбниц издава труда на ренесансовия мислител Марий Низолий (1498-157... more През 1670 г. 24-и годишният Лайбниц издава труда на ренесансовия мислител Марий Низолий (1498-1576) и го снабдява със собствен предговор. На централно място в него се спира по-подробно върху "номинализма", защото самият Низолий се е обявил за номиналист. Според Лайбниц някога привържениците на това течение са били малцина, скромна "секта", но Уилям Окам му е вдъхнал нов живот и то придобило размах. Така в съвремието на Лайбниц номинализмът се оказал преобладаваща позиция. Нейният общ принцип е, че съществуват само единични субстанции, а всичко друго са "голи имена"; затова номиналистите отричат "реалността на абстрактното и на универсалиите" (Л: III, 89) 1 . Сред тях, обобщава Лайбниц, изпъква Томас Хобс, чийто радикализъм кара смелостта на Окам да бледнее, схващанията му да изглеждат умерени и компромисни. "Нашият съвременник Томас Хобс, да си кажем истината, ми се струва даже свръхноминалист (plusquam nominalist)" (Л: III, 90). Три са моментите на неговата изключителност: той свежда универсалиите до имена, утвърждава, че истината за нещата намира израз в имената, и -най-важното -тя, истината зависи от човешкия произвол.
Uploads
Books by Stilian Yotov
Книгата е посветена на творчеството на Юрген Хабермас - един от най-значимите философи на нашето съвремие, философа на публичния разум.
Papers by Stilian Yotov
about binominal nature of reasoning. The author has turned to a theoretical – historical
reconstruction of the classic views of Thomas Hobbes who can be united under the
name “two-names theory” and for which researchers differ in their conclusions. It's
about the idea that language consists of names and that the two main term in a judgment
– subject and predicate – act as names. This theory is shared by John. St. Mill,
but is subject to critical analysis by G. Frege and B. Russell. At this historical and
philosophical background are addressed three topics: the semantic role of the names,
the dependence of their importance to the principles that govern the logical form of a
valid proposition and the conclusions of T. Hobbes on definitions needed for the birth
and development of theoretical knowledge.
Abstract: The text it an attempt to review the forms and the meaning of the judicial prosecution of animals in Middle Ages, but in the Early Modernity also. It is not fully based but inspired by methodology studying the mentalities of former social actors through their written testimonies; and by this manner – aiming to protect itself from ideological assessment of the past in accordance with contemporary standards of rationality. Firstly, the results are a more detailed picture of those practices, and then, an explanation, in which the trail-searching of guilt doesn’t play any role. On this background it raises the question whether its recent abolishment has made a real achievement in the adequacy of our behavior today against the animals which we share our neighborhood with.
тояние на волева компетентност, но отнасящи се за време и ситуации, когато
техният изразител е загубил безвъзвратно способността да си служи със собстве-
ната воля. Първата част реконструира темата от гледната точка на напредналите
възможности на медицината и от перспективата на традиционните и устойчиви
правни институти. На този фон изпъква моралното естество на спора – ценност-
ният конфликт между „автономията“ и „волята за живот“ и преценката на този
конфликт „отстрани“, по отношение на други лица в качеството им на пациенти,
загубили дееспособност. В изложението двете категории понятийни и практи-
чески затруднения – пациентското разпореждане (прижизненото завещание) и
пациентското пълномощно (продължаващото доброволно представителство) –
умишлено са оставени в близост и препращайки едно към друго. Това е с цел,
във втората част – на базата на терминологичното разграничаване между дове-
рие и упование – да се предложи решение с лексикален ред: първоначално, раз-
ширително схващане на упълномощаването и, в последствие, зачитане на бивша
воля изобщо. Накрая се правят изводи относно централна и по-обща пречка за
такава реформа в българското законодателство, отнасяща се до съществуващия
режим на поставяне под запрещение.
Drafts by Stilian Yotov
Книгата е посветена на творчеството на Юрген Хабермас - един от най-значимите философи на нашето съвремие, философа на публичния разум.
about binominal nature of reasoning. The author has turned to a theoretical – historical
reconstruction of the classic views of Thomas Hobbes who can be united under the
name “two-names theory” and for which researchers differ in their conclusions. It's
about the idea that language consists of names and that the two main term in a judgment
– subject and predicate – act as names. This theory is shared by John. St. Mill,
but is subject to critical analysis by G. Frege and B. Russell. At this historical and
philosophical background are addressed three topics: the semantic role of the names,
the dependence of their importance to the principles that govern the logical form of a
valid proposition and the conclusions of T. Hobbes on definitions needed for the birth
and development of theoretical knowledge.
Abstract: The text it an attempt to review the forms and the meaning of the judicial prosecution of animals in Middle Ages, but in the Early Modernity also. It is not fully based but inspired by methodology studying the mentalities of former social actors through their written testimonies; and by this manner – aiming to protect itself from ideological assessment of the past in accordance with contemporary standards of rationality. Firstly, the results are a more detailed picture of those practices, and then, an explanation, in which the trail-searching of guilt doesn’t play any role. On this background it raises the question whether its recent abolishment has made a real achievement in the adequacy of our behavior today against the animals which we share our neighborhood with.
тояние на волева компетентност, но отнасящи се за време и ситуации, когато
техният изразител е загубил безвъзвратно способността да си служи със собстве-
ната воля. Първата част реконструира темата от гледната точка на напредналите
възможности на медицината и от перспективата на традиционните и устойчиви
правни институти. На този фон изпъква моралното естество на спора – ценност-
ният конфликт между „автономията“ и „волята за живот“ и преценката на този
конфликт „отстрани“, по отношение на други лица в качеството им на пациенти,
загубили дееспособност. В изложението двете категории понятийни и практи-
чески затруднения – пациентското разпореждане (прижизненото завещание) и
пациентското пълномощно (продължаващото доброволно представителство) –
умишлено са оставени в близост и препращайки едно към друго. Това е с цел,
във втората част – на базата на терминологичното разграничаване между дове-
рие и упование – да се предложи решение с лексикален ред: първоначално, раз-
ширително схващане на упълномощаването и, в последствие, зачитане на бивша
воля изобщо. Накрая се правят изводи относно централна и по-обща пречка за
такава реформа в българското законодателство, отнасяща се до съществуващия
режим на поставяне под запрещение.