Papers by Denitsa Zhelyazkova
Философски алтернативи, 2017
Философски алтернативи, 2021
The aim of this article is to sketch the place the theory of meaning has in the overall conceptio... more The aim of this article is to sketch the place the theory of meaning has in the overall conception of young Wittgenstein, and to derive from that some of it’s general and central characteristics. The idea of extracting a theory of meaning from the Treatise does take a central stand in this work, since it presupposes an interpretation of the book as a whole.
Balkan Journal of Philosophy
Деница Желязкова -Онтологическите мотивации на теорията за обозначаването: преди и след Куайн Den... more Деница Желязкова -Онтологическите мотивации на теорията за обозначаването: преди и след Куайн Denitsa Zhelyazkova -The Ontological Motivations оf the Theory on denoting: before and after Quine Abstract: The problem of denoting have a long history in analytic philosophy. Its roots can be traced at its fathers -Frege and Russell. The people often use names without knowing for sure whether "objects" named them actually denoting. Russell's method of analysis which the philosopher introduce into the article On denoting (1905.), largely solves the problem of denoting. One of the main reasons Russell in the application of the analysis is to enable meaningful to express non-existent objects. Russell's insistence is that only logical names themselves denoting, descriptions and a hidden descriptions must be eliminated. Quine is based on the theory of single descriptions of Russell and extended it. Naming is not a criterion for ontological commitment because it can be converted (paraphrased) in descriptions, Russell method of analysis from 1905 shows how the descriptions can be eliminated. Hence the famous slogan of Quine in On what there is (1948) states: "to be is to be the value of a bound variable " (Quine, 1948: 594). In this article aim to elucidate two questions: 1) Does bound us ontologically "related variables"? 2) Is property of objects the existence or property of a propositional function? Резюме: Проблемът за обозначаващите изрази има дълга история в аналитичната философия. Корените му могат да бъдат проследени при нейните бащи -Фреге и Ръсел. Хората често използват имена, без да знаят със сигурност дали "обектите" именувани от тях действително обозначават. Ръселовият метод на анализ, който философът въвежда в статията За обозначаването (1905г.), до голяма степен решава проблема за обозначаването. Един от основните мотиви на Ръсел при прилагането на анализа е да направи възможно смислено да се изказваме за несъществуващи обекти. Настояването на Ръсел е, че само логически собствените имена обозначават, a описанията и скритите дескрипции трябва да бъдат елиминирани. Куайн изхожда от теорията за единичните описания на Ръсел и я разширява. Именуването не е критерий за онтологически ангажимент, защото имената могат да бъдат преобразувани (перифразирани) в описания, а Ръселовият метод на анализ от 1905 година показва как описанията могат да бъдат премахнати. Оттук и прочутият лозунг на Куайн в За онова, което е (1948) гласи: "да бъде, е да бъде стойност на свързана променлива" (Quine 1948: 594). С настоящата статия целя осветляването на два въпроса: 1) Обвързват ли ни онтологически "свързаните променливи"? 2) Свойство на обектите ли е съществуването или свойство на пропозиционална функция?
За разграничението между формална и материална импликация.
Метафизиката има дълга история. Аристотел я определя , като първа философия , или теория за първи... more Метафизиката има дълга история. Аристотел я определя , като първа философия , или теория за първите начала и причини, занимаваща се с отговор на въпроса "каква е същността на битието", макар че по метафизически въпроси са разсъждавали и философите преди него. Има множество метафизики, които са несъизмерими помежду си, заради различния предмет, който обсъждат. Някои от философите обсъждат сетивния (материалния) свят, други се занимават с обсъждането на надсетивни (трансцендентни) същности. В този смисъл за метафизика може да се говори на две нива: битийна метафизика, която по-скоро интересува Аристотел, "битието като такова'' и епистемологически обоснована метафизика. Втората свързваме най-вече с името на И. Кант. Обсъждайки възможностите ни за познание, Кант съществено допринася и за разрешаването на онтологически въпроси. Кантовото понятие за метафизика се различава от класическото на Аристотел, което я схваща като "онто-теология". Това разбиране на метафизиката преминава в аристотелистко-схоластическата традиция, след това и в късната схоластика на Суаретц . През 17-ти век настъпва разделение на двете сфери, достигащо своя завършек при Кр. Волф, който разграничава metaphysica generalis и metapsysica specialis. Първата нарича онтология, която разбира като "наука за биващото като такова'', както тя бива схващана още от времето на Аристотел. Нейна задача е да изведе от първите понятия и принципи общи основни закони, мислими за всички предмети. Вторатасъдържателна метафизика, разделена на три областикосмология, психология и теология. С това разделение, което осъществява Волф, учението за битието бива отделено от учението за Бог. Кант наследява това разделение. Интересува го възможността на метафизическата космология, психология и теология, до която се отнасят основните съдържателни въпроси-Бог, свобода и безсмъртие, които са неизбежни проблеми на чистия разум. Придържайки се към рационалистическата традиция на Волф, Кант също схваща метафизиката като наука за "всички възможни неща, как и защо те са възможни". (Корет 2006:119) Тя се занимава не с действителното битие, а с възможната същност. Учредената от Аристотел метафизика не търси условия за създаване на предметни единства, на опита, а се стреми да познае битието
На 18 декември 2016 година се състоя експериментална семинарна сесия на Сектора по философска лог... more На 18 декември 2016 година се състоя експериментална семинарна сесия на Сектора по философска логика към Институт за критически и социални изс-ледвания (ИКСИ) по повод на 25-ия рожден ден на института (тема: Ръселовата философска логика като залог). В семинара взеха участие: д-р Деян Деянов (главен асистент в катедра Философия на ФИФ към ПУ,, научен секретар на ИКСИ), д-р Мартина Минева (асистент в катедра Философия на ФИФ към ПУ, завеждащ сектор Логика към ИКСИ), д-р Валентин Аспарухов (главен асистент в катедра Философия на ФИФ към ПУ, редовен член на ИКСИ), магистрант Деница Желязкова (студент по философия в СУ, научен секретар на сектор Ло-гика към ИКСИ), Тодор Петков (главен асистент в катедра Философия на ФИФ към ПУ, редовен член на ИКСИ), доц. д-р Анна Бешкова (преподавател в ка-тедра Логика, етика, естетика на ФФ към СУ) и доц. д-р Росен Люцканов (из-следовател в секция Онтология, епистемология, философия на науката към ИИОЗ-БАН). Като съмишленици и дискутанти присъстваха също доц. д-р Димитър Вацов (преподавател в департамент Философия и социология към НБУ) и доц. др Кристиян Енчев (изследовател в секция Логически системи и модели към ИИОЗ-БАН). Сесията откри доц. д-р Дарин Тенев -директор на ИКСИ и преподавател в СУ, с научна квалификация в областите Теория на културата и Литературна теория. Той отбеляза 25-годишното "упорство" на ИКСИ в развиването на оригинални теоретични парадигми, изтъкна и важността на логи-ката и ролята ѝ за хуманитарните дисциплини, която роля често бива пренебрегвана, вследствие на което, съгласно Тенев, се стига до редица неразбирания на нейната същност и до неволни злоупотреби с логически постановки и кон-цепции в полето на хуманитаристиката. Тази констатация, направена във встъпителното слово, послужи като маркер за парадигмалната легитимност на проведения експериментален логически семинар. Първият докладчик -Росен Люцканов, представи изложение на тема Логически фикции и конструкции: моменти и последователност във времето. Той направи анализ на една от слабо познатите статии на Ръсел -"On Order in Time" (1937), посочвайки, че в нея е предложен метод за конструиране на моментите във времето като съвкупности от събития с определени свойства. Той се позова и на по-ранни Ръселови текстове като "Нашето знание за външния свят" (1914) и "Логически атомизъм" (1924). Докладчикът направи връзка с мислител, смятан за баща на кибернетиката -математика Норберт Винер -относно основите на съвременната теория на измеримостта с оценъчна ретроспекция към Ръселовото конструиране на моментите във времето като едно от образцовите постижения на философската му логика. Валентин Аспарухов представи доклад, озаглавен Ръсел, философската логика и трансценденталните следи, в който обсъди непълната и на моменти непоследователна Ръселова концепция за анализ. Направи и опит за открояване и изяснение на един съществен трансцендентален компонент от аналитичната практика на британския философ, който компонент обаче не е видим за невъоръженото с адекватен изследователски инструмент читателско усилие. С извеждането на трансценденталните пластове в Ръселовото мислене Аспарухов разгърнато преочерта философскологическото поле и се опита да скицира един трансцендентализъм без активен трансцендентален субект. В Логическите пропозиции са априорно синтетични Деян Деянов изясни особен метод на логически анализ с промислено отклонение спрямо Ръсел и Витгенщайн. Важна теза в доклада беше, че логическите пропозиции на класическата модерна формална логика
"Платоническият реализъм" и проектът за философска логика "Това, че всяка добре обоснована филосо... more "Платоническият реализъм" и проектът за философска логика "Това, че всяка добре обоснована философия трябва да започне с анализ на пропозициите, е една може би прекалено очевидна истина, за да изисква доказателство" (Russell 1958: 8).
The aim of the present paper is to compare two basic figures of the analytic philosophy: Quine an... more The aim of the present paper is to compare two basic figures of the analytic philosophy: Quine and late Wittgenstein. What is to be argued here is that these two authors have many theses in common and they realize a turn within the analytic tradition. Among their followers are Sellars, Ostin, Searl, etc.
Drafts by Denitsa Zhelyazkova
Има ли някакво знание в света, ко ето да е толкова сигурно, че никой разумен човек не би могъл да... more Има ли някакво знание в света, ко ето да е толкова сигурно, че никой разумен човек не би могъл да се усъмни в него? Този въпрос, който на пръв поглед може да не изглежда труден, е в действителност един от най-трудните въпроси, които бихме могли да си зададем. Веднъж осъзнали препятствията, които стоят на пътя на един категоричен отговор, ние ще се заемем с изучаване на философията, защото тя е просто един опит за отговор на такива фундаментални въпроси, но не небрежно и догматично, както правим в обикновения живот, а дори и в някои от науките, а критично, след проучване на всичко, което прави подобни въпроси озадачаващи, и след осъзнаването на цялата неяснота и объркване, които стоят в основата на нашите обикновени идеи. В ежедневния си живот приемаме определен брой неща за сигурни, които обаче ако бъдат погледнати по-внимателно, ще установим, че са толкова пълни с очевидни противоречия, че само един сериозен размисъл би ни дал възможността да осъзнаем в какво наистина бихме могли да повярваме. В търсенето на сигурност, е естествено да се започне с нашите настоящи преживявания, и в известен смисъл, няма съмнение, че ще извлечем знание от тях. Но всяко твърдение за нашите непосредствени преживявания ни позволява да разберем, че е много вероятно подобно твърдение да бъде погрешно. Струва ми се, че сега съм седнал на един стол, до една маса с определена форма, върху която виждам лист хартия с нещо написано или напечатано. Обръщайки главата си виждам през прозореца слънцето, сградите и облаците. Вярвам, че Слънцето е на около 93 милиона мили от Земята; че то е едно небесно тяло много пъти по-голямо, отколкото Земята; че благодарение на въртенето на Земята, то изгрява всяка сутрин, и ще продължи да го прави за неопределен период от време в бъдещето. Вярвам, че всеки друг нормален човек влизайки в стаята ми, ще види същите столове, маси,книги и документи, които виждам аз, и че масата, която виждам, е същата като масата, която усещам, че докосва ръката ми. Всичко това, изглежда сякаш толкова очевидно, че едва ли си струва да се казва,освен в отговор на някой човек , съмняващ се в това дали въобще знам нещо. Но това може да бъде с основание поставено под съмнение, и всичко това изисква много внимателно обсъждане, преди да можем да бъдем сигурни, че сме го представили във форма, която е изцяло истинна. За да опростим нашите трудности, нека концентрираме вниманието си върху масата. За окото тя е правоъгълна, кафява и лъскава, а на пипане е гладка,хладна и твърда; а при почукване, издава дървен звук. Всеки един друг, който вижда,усеща и чува ,звука от почукването по масата ще се съгласи с това описание, така че изглежда, като че ли никаква трудност не би възникнала; но веднага след като се опитваме да бъдем по-точни нашите проблеми започват. Въпреки, че вярвам, че масата в действителност е едноцветна , частите, които отразяват светлината, изглеждат много по-ярки от други части, както и някои части изглеждат бели, заради отразената светлина. Знам, че ако аз се преместя , частите които отразяват светлината ще бъдат различни, така че очевидното разпределение на цветовете на масата ще се промени. От това следва, че ако няколко човека наблюдават масата в един и същ момент, няма да има и двама от тях, които да виждат едно и също разпределението на цветовете, защото никой от двамата , не би могъл да я види от същата гледна точка, а всяка промяна в гледната точка , води до промяна в начина, по който светлината се отразява. За повечето практически цели тези разлики са маловажни, но за художника те са най-важното: художникът трябва да се отучи от навика да мисли, че нещата изглеждат сякаш имат
Мисията на епистемологията, теорията на познанието, е да изясни каква е концепцията от знания кои... more Мисията на епистемологията, теорията на познанието, е да изясни каква е концепцията от знания които включва, как тя се прилага, и да обясни защо има свойствата, които има. И идеята за знанието, разглеждана тук трябва, на първо място най-малкото, да се тълкува в онзи изчистен вид, който включва също вярвания предположения, и други подобни. Затова е подвеждащо да се нарече когнитивната теория като цяло "епистемология" или "теория на познанието. " Тя обхваща не само знанието в тесния смисъл на думата но и рационални вярвания,вероятността, правдоподобността,доказателствеността и-допълнително, но не на последно място-еротетиката – логиката на въпросите, занимаваща се с поставянето и отговарянето на въпроси, реториката, осведомеността и на решаването на въпроси. Тази последна област-теорията на рационалното изследване и специфичният й интерес към въпросите и спрявянето с тях – представлява фокуса на настоящата книга. Целта е да се поддържа и да се обоснове ползата от оглеждане на епистемологичните проблеми през призмата на въпросите. Както вече е посочено от Аристотел, стемежът към познание е основан върху учудването. Когато нещата вървят по своя обичаен начин, ние по принцип не се озадачаваме от това и не спираме ,за да си задаваме въпроси. Но когато нещата са по някакъв начин необикновени, ние се чудим за причината и търсим обяснение. И постепенно нашите хоризонти се разширяват. С увеличаване на усложненията, ние се учудваме на практика от всичко.Ние все повече искаме да знаем какво кара нещата (обикновени и необикновенни) да работят, така че въпросите придобиват все по-голяма значимост в рамките на епистемологията като цяло. При всяко печелившо обсъждане на познанието е добре да започнем с признаването на някои основни езикови факти за това как точно глагола " знам " и неговите сродни всъщност функционират в обичайния обхват на съответния дискурс. Защото, ако някой пренебрегне тези факти той ще подмени онова, за което се говори с нещо различно от концепцията, която трябва да остане в центъра на нашия интерес. Ясно е, че би било самоунищожително да се отвърнем от познанието както ние го разбираме и обсъждаме, и да се занимаваме с някакъв вид псевдо-познание, различаващо се от познанието, чието изясняване е същинското основание за съществуването на една такава теория. Ако философският анализ ще изясни една концепция, която е в реална употреба, тогава той няма друг избор, освен да се обърне към въпросната употреба и да се съобрази с действителните й характеристики.
Conference Presentations by Denitsa Zhelyazkova
Семинар на сектор "Логика", ИКСИ (11.06.2017г.).
Конференция: "Ръселовата философска логика като залог", Организирана от сектор "философска логика... more Конференция: "Ръселовата философска логика като залог", Организирана от сектор "философска логика" към ИКСИ (18.12.2016г.) "Ръселовото разбиране за смисъл на отношението в Принципи на математиката и в непубликувания ръкопис Теория на познанието."
Конференция "Хусерл като наследник на Европейската философия", организирана от СНЧ и ИКСИ -/ ПУ, ... more Конференция "Хусерл като наследник на Европейската философия", организирана от СНЧ и ИКСИ -/ ПУ, 07.06.2015/ "Невъзможността на една онтология на жизнения свят, след отказ от инвариантните структури на света на живота.'' Деница Желязкова В първата част на настоящата работа изхождам от допускането, че движещ мотив на Хусерл при написването на Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология (1936) е да доведе до крайност трансценденталната философия на Кант. В Кризата са изложени най-важните за късния Хусерлов период схващания, а именно: за кризата на модерната наука и загубата й на жизнена значимост, за трансценденталната феноменология и за жизнения свят. Във втората част, до голяма степен опирайки се на Хусерлови ръкописи от 30-те години, ще опитам да покажа, че не е възможна онтология на жизнения свят след отказ от инвариантните му структури.
Thesis Chapters by Denitsa Zhelyazkova
Uploads
Papers by Denitsa Zhelyazkova
Drafts by Denitsa Zhelyazkova
Conference Presentations by Denitsa Zhelyazkova
Thesis Chapters by Denitsa Zhelyazkova