Papers by Milko T Gartchev
Проверката на историческите извори, направена от Пол Стефенсон (PAUL STEPHENSON) в книгата му „Ле... more Проверката на историческите извори, направена от Пол Стефенсон (PAUL STEPHENSON) в книгата му „Легендата за Василий Българоубиеца“ (THE LEGEND OF BASIL THE BULGAR-SLAYER) доказва, че произходът на прозвището Българоубиец на византийския император не е предизвикано непосредствено от ослепяването на самуиловите войници, а датира от век и половина – два века след това.
Най-ранната поява на епитета е не като Βουλγαροκτόνος (Voulgaroktonos) съответно – Българоубиец, а като Βουλγαροχθονοζ (Voulgarochthonos) = вулгарин родом, в надпис на саркофага му, открит от войниците на Михаил Палеолог през 1260 г. Биографичните данни за Василий II потвърждават това, че същият е роден през 956 – 957 г., две години преди дядо му да бъде отровен и баща му да се възкачи на престола. Т.е. фактически Василий не е роден в Пурпурната стая на двореца - „багренороден“ (πορφυρογέννετος), а е роден като обикновен гражданин (voulgarochthon) и т.н.
Името БЪЛГАРИ през погледа на Павел Дякон
Най-добрият лангобардски историк, както и най-добрият историк на готите – Йордан повече от 225 го... more Най-добрият лангобардски историк, както и най-добрият историк на готите – Йордан повече от 225 години преди него, започва разказа за съдбините на своя народ в митологично-легендарни времена от пренаселения северен остров Скандинавия или Скадан. По пътя си на юг в търсене на нова родина чак до Панония, винилите-лангобарди непрекъснато се сблъскват с упоритата съпротива на старото местно население. Така е в „областта, наречена Скоринга“, където воюват с вандалите; така е при опита им да пресекат Мауринга, но „асипитите им преградили пътя, забранявайки им да преминават по какъвто и да е начин през техните територии“; така е на брега на „неотъждествената“, „баснословна“ река, охранявана от амазонките; така е и „в затънтените краища на Германия“, които „не са добре познати и описани от историците“ и където през нощта съвсем ненадейно ги нападат вулгари (Vulgares), убиват първия им крал Агелмунд и вземат в плен дъщеря му. По-натам при десетия крал на лангобардите Албоин, пътищата им се срещат и с вулгарите-сирмиянци, наречени 250 години по-рано от Касиодор Bulgares. В търсенето на „нови земи за заселване“, Албоин отвежда част от тях като Vulgares от Панония в Италия, където и до днес съществуват техни селища. Единственият случай, в който е възможно, самият Павел Дякон да е използвал името БЪЛГАРИ е когото пише за помощта, оказана от Terebelli Bulgarum regis на Юстиниан II да си върне престола, но и в този случай населението около Дунав за него е Vulgarum gentem. Цялата тази историческа картина в течение на векове и до днес е поправяна, подправяна, подменяна и манипулирана от професионални преписвачи, преводачи и професори историци, така както им изнася, за да се превърнат вулгарите (Vulgares) на Павел Дякон в днешните наши, а и италиански БЪЛГАРИ, наследници на измислените, но „страшни по целия свят“ тюркско-монголски номади.
Миенето, къпането и българската идентичност
Тези дни пред Народния театър „Ив. Вазов“ в София ври и кипи, така е и в средствата за масова инф... more Тези дни пред Народния театър „Ив. Вазов“ в София ври и кипи, така е и в средствата за масова информация, в социалните мрежи... Обидени и възмутени до дъното на душата си патриотите-българи се вдигнаха на щурм срещу една „световно известна пиеса“ със 130-годишна история, която смятат, че се подиграва с българщината, оскърбява ни и ни унижава. И срещу тях застанаха противниците на цензурата, защитниците на творческото изразяване, демокрацията и законността. Театралите бранят труда си, режисьора-американец Джон Малкович, драматурга Джордж Бърнард Шоу... а възмутеният народ, тълпа, vulgus ги блъска, бие, чупи им очилата, не допуска зрителите в залата... Полицията и държавата не знаят на коя страна да застанат, СБП е твърдо против „антибългарската пиеса „Оръжията и човекът“ – „Това е открита инсинуация срещу страната и народа ни, зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и съединението на родината.“. Как тези събития да не предизвикат поток от бурни, хаотични, кога дълбоки – кога повърхностни и накъсани мисли?
Щрихи към възрожденската символика от Панагюрище
...Сега не можем да си обясним как най-богатият панагюрски търговец-джелепин, чорбаджията Пенчо Х... more ...Сега не можем да си обясним как най-богатият панагюрски търговец-джелепин, чорбаджията Пенчо Хаджилуков по едно и също време организира населението и дава пари за издигане на катедралния, православен храм „Св. Георги“ в града, и наема същия майстор да му загради дома с дувар, наситен с езическа, предхристиянска символика. Не можем да разберем как и откъде майстор Ганчо, освен от другите чорбаджийски порти в Панагюрище, е почерпил своите идеи и художествено-естетически модели...
Името БЪЛГАРИ 6
Съвсем накратко: ние сме станали ЛЮДЕ – БЪЛГАРИ, защото още в римско време сме били vulgus, Vulga... more Съвсем накратко: ние сме станали ЛЮДЕ – БЪЛГАРИ, защото още в римско време сме били vulgus, Vulgaris, Vulgares, Bulgares… после Βουλγαροι, Βουλγαρων, Βουλγαρους, Βουλγαρης и т.н. във всички възможни варианти... И за този културно-исторически преход от автохтонните мирмидонци насетне са налице огромна маса от автентични доказателства и документи, които днес са широко отворени пред нас.
Името БЪЛГАРИ под лупа (5)
Днешното ни име БЪЛГАРИ произлиза от латинското Vulgares (производно от vulgus = обикновени хора,... more Днешното ни име БЪЛГАРИ произлиза от латинското Vulgares (производно от vulgus = обикновени хора, народ). Енодий в Похвалното си слово за Теодорих нарича с това име „сирмианците“, местното население в Сирмиум и околностите му, прогонено през 504 г. от готската младеж, за да заграбят земята му. Същото име използва и Касиодор в хрониката си от 519 г., когато пише за това събитие, но в последствие в писмото си до сената на Рим от 526 г., написано от името на крал Аталарих – внук и наследник на Теодорих, той го променя на Bulgares. Причината е прозаична. В писмото се иска лицето Толуин (Тулуин) да бъде въздигнато от сената в патриций заради заслугите му пред крал Теодорих и подвизите му в околностите на Сирмиум. Касиодор го героизира, като пише за него, че е победил хуните, които Енодий изобщо не споменава, и е „унищожил страшните по целия свят българи“ - Bulgares. В замяна на получената патрицианска титла, Тулуин прехвърля на Аталарих имота си в замъка Lucullano, дарен му от крал Теодорих по настояване на неговия внук. Четвърт век по-късно Йордан под влияние на Касиодор назовава еднократно в GETICA хуногурите с името Bulgares. Изследователите отбелязват, че гръкоезичните автори: Прокопий, Агатий, и Менандър, които описват народите, населяващи Скития по това време, изобщо не споменават подобен етноним. Пак по същото време 548 – 550 г. Касиодор прави своята добавка към хрониката на Марцелин Комес и в редактиран вид я препоръчва като религиозно-историческо четиво на монасите в основания от него манастир... А в хрониката на Марцелин името Vulgares, използвано от Енодий и по-рано от самия Касиодор е подменено тотално с Bulgares.
Името БЪЛГАРИ и... изкуствения интелект (4)
1. Изкуственият интелект на OpenAI, базиран на технологията GPT-3 мисли и действа още като невръс... more 1. Изкуственият интелект на OpenAI, базиран на технологията GPT-3 мисли и действа още като невръстно дете, което не може да проверява достоверността на широко известни и лесно достъпни в мрежата факти. Т.е. не може да се самообучава като попълва, коригира и обновява базата си от данни по бърз, евтин и ефективен начин...
3. Историческите факти в базата данни на чатбота, въпреки първоначалния му отговор, потвърждават пряко възникването на името "българи“ на латински език през 6-ти век като "Bulgares", което съответно произлиза от латинските, (а не гръцки) думи "vulgares” и “vulgus”, установени от нас в изворите 500 г. пр. Хр. и това прави дискусията ни с ChatGPT все пак ползотворна.
Името БЪЛГАРИ и ... приносите на П. Георгиев
Критичен поглед върху някой възлови моменти от най-новата книга: „Сабазий – Зиези, от когото са б... more Критичен поглед върху някой възлови моменти от най-новата книга: „Сабазий – Зиези, от когото са българите“ на Петър Георгиев...
... Казаното в статията е повече от достатъчно, за да захвърлим на боклука новата книга на Петър Георгиев, озаглавена толкова претенциозно и да го информираме, че с подобно пърхане на крилцата не може да преодолее гравитацията, слънчевата радиация и обективните закони за развитие на езика. Не може да предложи алтернатива на дигитално-семантичния анализ на корените volg, vulg, uulg в латиноезичните извори и да изведе и докаже името БЪЛГАРИ като религионим от израза „Ziezi ex quo vulgares“. Защото, както и да манипулира Ziezi, думата vulgares си остава производна от vulgos и се превежда дори от Google Translate не като противници на християнството българи-антихристи, а като обикновени хора, народ, засвидетелствувана е в латиноезичните извори векове преди Христа, и няма как П. Георгиев да я изведе като „име на съпротивително движение на балканското население срещу насилствената му християнизация“...
Името БЪЛГАРИ - стъпка по стъпка (2)
Тази втора част на проучването и статията по този повод са изготвени в отговор на студията на про... more Тази втора част на проучването и статията по този повод са изготвени в отговор на студията на проф. Иван Добрев „ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ“ и на някои от останалите му трудове, публикувани във връзка с българския етноним. Основните ИЗВОДИ са:
1. Всички многогодишни проучвания на проф. Ив. Добрев, свързани с произхода и значението на българското народностно име, взети заедно не могат да се сравняват по надеждност, достоверност, обективност и непредубеденост с изготвения в първата част на това проучване дигитално-семантичен анализ на корените volg, vulg, uulg в достъпната обширна база от латиноезични текстове.
...........................................
3. В резултат от традиционните лингвистични проучвания (в т.ч. и на проф. Ив. Добрев) и дигитално-семантичния анализ от първа част на настоящето проучване, следва да се признае като по-добре документирана, обективна и достоверна тезата за латиноезичния произход на името БЪЛГАРИ.
1. От една страна, името „българи“ обикновено се свързва с някакво племе от Великото преселение н... more 1. От една страна, името „българи“ обикновено се свързва с някакво племе от Великото преселение на народите, без установени координати в пространството и времето, което всява ужас с набезите и грабежите си, но и създава „бели градове“ и държави. От езика на това племе не е останало нищо, освен името му, което се свързва с легендарни вождове, сияйни градове и велики реки в какви ли не варианти, но само не и като „българи“, и означава: „високи бели хора, сияйни, щастливи, благородни...“ Доказателствата в подкрепа на тези измислици са субективни, изключително противоречиви, взаимно се отричат и не се поддават на никаква обективна проверка и верификация.
2. И от друга страна, фактът, че името ни се среща най-напред на латински език, ни дава възможност да проследим появата и развитието му във времето и пространството в огромна база от латиноезични текстове с помощта на съвременните дигитални технологии, по най-общите закони на семантиката, без дори да познаваме езика, като търсим и изследваме единствено значението (смисъла) на няколко ключови думи и фрази. Резултатите обективно потвърждават местния произход на народа и значение на името ни като: vulgus, vulgari, Vulgares – обикновени хора. А от голата, неподправена истина няма нищо по-ценно и по-достойно... и повече не ни е нужно.
Руската църква е затънала в ерес от самото си начало. Покръстването на Борис е чудовищно отстъпле... more Руската църква е затънала в ерес от самото си начало. Покръстването на Борис е чудовищно отстъпление от изконните ни религиозни и християнски традиции и ценности... Но не е само това. На смъртния си одър св. Методий както и готския учител Урфила оставя на учениците си своя Символ на вярата. Тук в едно изречение е вместена цялата сакрална йерархия на вярващия-българин от Македония и Илирик от времето на апостол Павел насетне – Бог Отец е над всичко, Сина е роден от Него безстрастно... Светият Дух произлиза от Отца... и само толкова. Няма никакви уговорки за единосъжност, за това, че Син и Отец са едно и т.н. „Бог и Отец, който е над всичко, със Сина и Светия Дух ще ни научи на всяка истина и ще ни представи непорочни в Христовия ден...“ И тази вяра на светите солунски братя се предава от учениците им през годините не само на новопокръстените от Борис „прабългари и славяни“, но и на близките нам по кръв и род киевски християни. Тази вяра виждаме изразена в Символа от най-ранните руски летописи и в мозайките по стените на киевската „Св. София“.
Статията показва, че разсейването на сивите сенки в историята и излизането на светло може да бъде... more Статията показва, че разсейването на сивите сенки в историята и излизането на светло може да бъде както поучително и забавно, така и доста болезнено. Забавено с век и половина от учени като Иречек, днес е все по-трудно то да бъде спряно и предотвратено. Истината надзърта зад ъгъла и вече е лесно да видим (въпреки увъртанията), че официалната ни история е в много отношения несъстоятелна:
1. Тя е в противоречие с основни и широко известни факти като многовековната финансова и парична стабилност в средновековна Византия, към която и ние като поданици и данъкоплатци (vulgus на Империята) сме съпричастни;
2. Работи избирателно и тенденциозно с информацията от изворите, археологическите, нумизматичните, сфрагистическите и др. проучвания и като подчинява емпиричните факти на официалната историческа парадигма, стига до абсурдни и недоказуеми теории и тези, като тази за пълното обезлюдяване на Балканите от VI до IX век или за липсата на византийско влияние върху финансите на Първото българско царство;
3. Представя изопачено и тенденциозно най-ранната българска история като я вкарва в постоянни апокалиптично-конфронтационни сценарии, без да обръща достатъчно внимание на вътрешно-държавната политика на сътрудничество във византийската империя и колаборацията на ранните наши владетели с византийския император;
4. Не обръща необходимото внимание на икономическото състояние на българската държава и в частност на фискално-данъчната ѝ политика, на паричната ѝ система, на действащото в държавата ни право и т.н, и т.н.
И резултатите са траги-комични: казионната българска наука изтрива от историята коренното население на Балканите – Мизия, Тракия и Македония, обезлюдява ги от простия народ, vulgus-а на Източната Римска империя (за да няма наследници) и го подменя с варвари и нашественици, които ненаситно грабят земята ни и воюват с нашата идентичност... Защото ние сме VULGUS-а, името ни го доказва, векове преди да дойдат номадите.
Осъзнаването и доказването на факта, че днешното ни народностно име „българи“ е свързано не толко... more Осъзнаването и доказването на факта, че днешното ни народностно име „българи“ е свързано не толкова с асимилираните конници на Аспарух, колкото с най-широкия, до-лен социален слой в Източната Римска империя е от изключително значение за нашето самосъзнание и идентичност. В исторически, общоимперски контекст ние заедно с оста-налите балкански народности: македонци, сърби, хървати, черногорци и др., сме все vulgaris, бугари, болгари, българи и т.н., с тази разлика, че в Мизия вулгаризацията на населението е настъпила и протекла шест-седем века по-рано („Mesia hic et Vulgaria“), отколкото в западните земи, включени от Василий II в тема Bulgaria. В този смисъл бу-гарщиците като фолклор са все бугарски песни (песни на простолюдието), откъдето и да ги погледнем, друг е въпроса за чии герои се разказва в тях и коя днешна националност те идентифицират и легитимират.
Позицията на днешния независим и свободен изследовател с достъп до Интернет позволява да се надзъ... more Позицията на днешния независим и свободен изследовател с достъп до Интернет позволява да се надзърне дори в най-интимните кътчета на обществения живот и да се формира, и съответно изрази едно относително адекватно мнение и по най-дискусионните теми. Самото проникване в глъбините на изследвания проблем, макар и трудоемко, е интересен и забавен процес, който не може да бъде спрян нито от академичния консерватизъм, нито от политическата цензура, от безразличието на медиите или от хейтинга на глупавата и невежа публика. То си има своя вътрешна мотивация, която не отстъпва пред трудностите, табутата, ограниченията и заплахите, както и логика, която не се примирява с несъстоятелната аргументация и тенденциозна манипулация. А че подобно задълбочено и осмислено надзъртане в най-мрачните и забутани кътчета на битието и съзнанието е необходимо на днешния забързан и повърхностен човек е повече от очевидно. Да вземем един елементарен пример с най-древния, световно известен символ на слънцето, светлината, живота, щастие и благополучие какъвто е свастиката. Само за няколко десетилетия този символ бе натоварен до там с негативна конотация, че днес повече хора по света го асоциират с насилието, омразата и жестокостта, отколкото с хилядолетното му сакрално значение, което най-често остава непознато. Повърхностният съвременник идентифицира свастиката с една от най-нехуманните идеологии и политически практики от миналия ХХ-ти век и от там прибързано игнорира, осъжда и дори отрича цели общества и епохи от миналото, само защото са свързани по някакъв начин с омразния му символ.
Но това не се случва на свастиката за първи път в историята - игнорирането, заличаването и затрупването ѝ под развалините на времето маже да се види и по нашите земи и да се илюстрира с множество потресаващи примери, останали в периферията на съвременната наука.
Стълба до небето ("Stairway to Heaven")
Едва ли някой може да предположи колко далеч назад във времето и къде точно трябва да се върнем, ... more Едва ли някой може да предположи колко далеч назад във времето и къде точно трябва да се върнем, за да открием първообраза на Стълбата до небето, възпята така вдъхновено от Led Zeppelin. Това в никакъв случай не са „неотдавна прочетените книги“ от Робърт Плант или пък приказката за Джак и бобеното стъбло. Съвременната наука също няма мнение по въпроса... Първообразът на Стълбата ни се разкрива по удивителен начин не другаде, а в праисторическите (палеолитни), пещерни рисунки от... Магурата.
Преди около месец в рамките на един частен за историята ни случай тръгнахме „По дирята на „прият... more Преди около месец в рамките на един частен за историята ни случай тръгнахме „По дирята на „приятелите Българи“ (φίλοι Βούλγαροι)”1, за да установим трайното им присъствие в Цариградския дворцов церемониал още по времето на Юстиниан Велики... а може би и на Константин I и основаването на новата имперска столица. При това се оказа, че не само българската, но и световната историческа наука нямат адекватно обяснение на този факт – нещо повече, опитват се да го игнорират, изопачат и манипулират, представяйки в някои издания с днешна дата „приятелите Българи“ за гости, посланици, заложници, чужди пратеници и т.н. Темата излезе доста благодатна, защото намери широк отклик с интересни коментари в мрежата, подтикващи към продължаване на проучването в много интересна посока. Оказа се, че докато „приятелите Българи“ заемат почетно място на тържествената трапеза и участват в ритуалните угощения на Коледа, Пасха, Великден и т.н. заедно с императора, техни статуи и монументи се издигат на видно място по пазарите, главните улици и площадите на Константинопол2... Как да не тръгнем и по тази следа?
Всеки, които някога се е интересувал от произхода на нашия народ и от значението на името ни-бълг... more Всеки, които някога се е интересувал от произхода на нашия народ и от значението на името ни-българи, знае какъв хаос цари в тази материя. Вече сме се захващали с него в едно от най-ранните си любителски проучвания , затова тук вместо в тресавището от общи приказки, противоречия и недомлъвки ще нагазим направо в един особено инте-ресен и поучителен частен случай, свързан с името и делото на д-р Ганчо Ценов. Той е широко известен с историческите си трудовете на патриотични теми и тъкмо един пасаж от брошурата му "Народността на старите македонци" ще ни послужи като повод за нас-тоящето проучване. Вижте какво пише там видният ни учен:
"В главата за "Готските игри", съставена от самия Константин Велики или по негова по-ръчка, като се посочват коледните приеми и празненства на византийския двор, се спо-менават и развлеченията след пиршеството. А именно-музика, песни, театрални пред-ставления и латински славословия. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват сините, зелените, българите и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки. Всички се явяват в национално облекло, народни горни дрехи ковади. (гл. Руск. древн.; гр. Толстой и Кондаков, в. IV, стр. 139). Горното е интересно за манталитета на съвременните учени. Кондаков съобщава, че българите са канени на закуска от Константин Велики (306-337 г. сл. Р. Хр.) като местни хора, а не като чужденци, защото казва и "разни чужденци", които наименува, а същевре-менно твърди упорито, че българите били монголци, които едва в края на 7 в. били дош-ли на Балканския полуостров."
Горният пасаж е изключително интересен в няколко аспекта и е странно, че Г. Ценов не поставя акцента върху тях...
(Вместо заключение и послеслов) Вгледаме ли се внимателно в нещата около нас, ние неминуемо откри... more (Вместо заключение и послеслов) Вгледаме ли се внимателно в нещата около нас, ние неминуемо откриваме, че зад оче-видното-това, което избива на повърхността на предметите и явленията, се таи като първопричина нещо по-дълбоко и съществено, една вътрешна динамична подреденост и организираност, равновесие и хармония на формите заедно с иманентна способност за непрестанна промяна и движение в пространството и времето... някакъв закон. И то-ва ни кара да възприемаме света не като мъртва, статична и инертна маса, а като жив и одухотворен-осезаема проява (манифестация) на някаква по-висша сакрална и транс-цедентална същност, йерофания. От праисторически времена ние-хората виждаме йе-рофании в изгрева и в залеза на слънцето, във фазите на луната, в пробуждането на природата напролет, в причудливите форми на скалите, в мълниите, поразяващи ста-рите дъбове в полето... И така е не само при нас в Тракия-така е навсякъде по света. Няма народ без минало, за което да не се разказват вълшебни приказки и митове, да не се пеят епични песни и от което да не извират хилядолетни традиции и ритуали за чест-ване, почитане и преклонение пред проявленията на сакралното. За официалната наука обаче това са религиозни предразсъдъци и суеверия-опиум за народа и тя ги изкоренява безмилостно и безпощадно през последните няколко века. Научната парадигма предполага рационална познаваемост на света на база обектив-ната наблюдаемост на предметите и явленията. За нея материята е първопричина на всичко съществуващо... и още оттук започват проблемите. Няма учен, който обективно да е наблюдавал протоматерия в състоянието ѝ на изначална безформеност, неоргани-зираност и неподреденост и да е описал как и защо физическите закони възникват от първичния хаос. Материалистическата наука няма никаква представа дали подобно състояние на материята е изобщо възможно, принципно наблюдаемо и познаваемо ли е, и доколко устойчиво в пространството и времето може да бъде. Т.е. днешната наука никога не е била и не се е развивала в съответствие с основния си принцип за обектив-на наблюдаемост и познаваемост на изучавания от нея предмет-материята. В замяна на това, по религиозно-догматичен начин, тя-науката, предпоставя първичност на ма-терията и изисква от учения да вярва в истинността на тези предпоставки, вместо да може сам експериментално да провери валидността им. Това е парадоксално, разбира се, не е допустимо насаждането на "научни принципи", които са недоказуеми и е невъз-можно да бъдат следвани, дори от този, който ги прогласява... В най-компромисния слу-чай материалистическата парадигма може да се приеме ката една неудачна и с векове недоказана хипотеза, която не би могла да претендира за никакъв научен приоритет пред контрахипотезата за първичност на съзнанието... Какво следва от това? Нещо съвсем обикновено-чисто и просто трябва стриктно и безкомпромисно да се придържаме към принципа за обективна наблюдаемост на изучавания предмет, който 1
...Панагюрското съкровище е замислено и изпълнено не с профанната цел да се пие вино с него и да ... more ...Панагюрското съкровище е замислено и изпълнено не с профанната цел да се пие вино с него и да се правят угощения, а за да представи в разгърнат и обобщен вид тракийската царска доктрина – стъпките, които трябва да извърви тракиеца от незрял юноша до хероизиран и обезсмъртен цар, достоен носител на божествените слънчеви инсигнии, син и любовник на Великата Майка, който заедно с нея е призван да повтори изначалния сакрален акт на Сътворението.
Зачетем ли се по-внимателно в пожълтелите от времето сборници с фолклорни и етнографски материали... more Зачетем ли се по-внимателно в пожълтелите от времето сборници с фолклорни и етнографски материали, не без изненада откриваме, че най-интересната находка сред тях, наречена „Веда Словена“ се гуши все още набутана в ъгъла, нарочена преди век и половина от Л. Леже и К. Иречек за мистификация и фалшификат. Част от родният ни интелектуален елит – Ив. Шишманов, Ив. Вазов, М. Арнаудов... не само подхваща този напев, но и в усилията си да го обоснове и докаже надминава по гласовитост инициаторите на охулването. Вярно е, че от няколко десетилетия автори като Т. Ризников, Кр. Коюмждиев, Ив. Богданов и др. ни призовават да направим „нов прочит“ на песните от двата тома на Ведата, но също така е факт, че този „нов прочит“ все още не се е състоял, въпреки усилията на популярни писатели като Св. Попов и академични светила като ректора на НБУ проф. Пл. Бочков. Резонно е да се запитаме: защо негативното отношение към „Веда Словена“ взема все още превес в съзнанието на повърхностния, а и на по-сериозния читател?
Uploads
Papers by Milko T Gartchev
Най-ранната поява на епитета е не като Βουλγαροκτόνος (Voulgaroktonos) съответно – Българоубиец, а като Βουλγαροχθονοζ (Voulgarochthonos) = вулгарин родом, в надпис на саркофага му, открит от войниците на Михаил Палеолог през 1260 г. Биографичните данни за Василий II потвърждават това, че същият е роден през 956 – 957 г., две години преди дядо му да бъде отровен и баща му да се възкачи на престола. Т.е. фактически Василий не е роден в Пурпурната стая на двореца - „багренороден“ (πορφυρογέννετος), а е роден като обикновен гражданин (voulgarochthon) и т.н.
3. Историческите факти в базата данни на чатбота, въпреки първоначалния му отговор, потвърждават пряко възникването на името "българи“ на латински език през 6-ти век като "Bulgares", което съответно произлиза от латинските, (а не гръцки) думи "vulgares” и “vulgus”, установени от нас в изворите 500 г. пр. Хр. и това прави дискусията ни с ChatGPT все пак ползотворна.
... Казаното в статията е повече от достатъчно, за да захвърлим на боклука новата книга на Петър Георгиев, озаглавена толкова претенциозно и да го информираме, че с подобно пърхане на крилцата не може да преодолее гравитацията, слънчевата радиация и обективните закони за развитие на езика. Не може да предложи алтернатива на дигитално-семантичния анализ на корените volg, vulg, uulg в латиноезичните извори и да изведе и докаже името БЪЛГАРИ като религионим от израза „Ziezi ex quo vulgares“. Защото, както и да манипулира Ziezi, думата vulgares си остава производна от vulgos и се превежда дори от Google Translate не като противници на християнството българи-антихристи, а като обикновени хора, народ, засвидетелствувана е в латиноезичните извори векове преди Христа, и няма как П. Георгиев да я изведе като „име на съпротивително движение на балканското население срещу насилствената му християнизация“...
1. Всички многогодишни проучвания на проф. Ив. Добрев, свързани с произхода и значението на българското народностно име, взети заедно не могат да се сравняват по надеждност, достоверност, обективност и непредубеденост с изготвения в първата част на това проучване дигитално-семантичен анализ на корените volg, vulg, uulg в достъпната обширна база от латиноезични текстове.
...........................................
3. В резултат от традиционните лингвистични проучвания (в т.ч. и на проф. Ив. Добрев) и дигитално-семантичния анализ от първа част на настоящето проучване, следва да се признае като по-добре документирана, обективна и достоверна тезата за латиноезичния произход на името БЪЛГАРИ.
2. И от друга страна, фактът, че името ни се среща най-напред на латински език, ни дава възможност да проследим появата и развитието му във времето и пространството в огромна база от латиноезични текстове с помощта на съвременните дигитални технологии, по най-общите закони на семантиката, без дори да познаваме езика, като търсим и изследваме единствено значението (смисъла) на няколко ключови думи и фрази. Резултатите обективно потвърждават местния произход на народа и значение на името ни като: vulgus, vulgari, Vulgares – обикновени хора. А от голата, неподправена истина няма нищо по-ценно и по-достойно... и повече не ни е нужно.
1. Тя е в противоречие с основни и широко известни факти като многовековната финансова и парична стабилност в средновековна Византия, към която и ние като поданици и данъкоплатци (vulgus на Империята) сме съпричастни;
2. Работи избирателно и тенденциозно с информацията от изворите, археологическите, нумизматичните, сфрагистическите и др. проучвания и като подчинява емпиричните факти на официалната историческа парадигма, стига до абсурдни и недоказуеми теории и тези, като тази за пълното обезлюдяване на Балканите от VI до IX век или за липсата на византийско влияние върху финансите на Първото българско царство;
3. Представя изопачено и тенденциозно най-ранната българска история като я вкарва в постоянни апокалиптично-конфронтационни сценарии, без да обръща достатъчно внимание на вътрешно-държавната политика на сътрудничество във византийската империя и колаборацията на ранните наши владетели с византийския император;
4. Не обръща необходимото внимание на икономическото състояние на българската държава и в частност на фискално-данъчната ѝ политика, на паричната ѝ система, на действащото в държавата ни право и т.н, и т.н.
И резултатите са траги-комични: казионната българска наука изтрива от историята коренното население на Балканите – Мизия, Тракия и Македония, обезлюдява ги от простия народ, vulgus-а на Източната Римска империя (за да няма наследници) и го подменя с варвари и нашественици, които ненаситно грабят земята ни и воюват с нашата идентичност... Защото ние сме VULGUS-а, името ни го доказва, векове преди да дойдат номадите.
Но това не се случва на свастиката за първи път в историята - игнорирането, заличаването и затрупването ѝ под развалините на времето маже да се види и по нашите земи и да се илюстрира с множество потресаващи примери, останали в периферията на съвременната наука.
"В главата за "Готските игри", съставена от самия Константин Велики или по негова по-ръчка, като се посочват коледните приеми и празненства на византийския двор, се спо-менават и развлеченията след пиршеството. А именно-музика, песни, театрални пред-ставления и латински славословия. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват сините, зелените, българите и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки. Всички се явяват в национално облекло, народни горни дрехи ковади. (гл. Руск. древн.; гр. Толстой и Кондаков, в. IV, стр. 139). Горното е интересно за манталитета на съвременните учени. Кондаков съобщава, че българите са канени на закуска от Константин Велики (306-337 г. сл. Р. Хр.) като местни хора, а не като чужденци, защото казва и "разни чужденци", които наименува, а същевре-менно твърди упорито, че българите били монголци, които едва в края на 7 в. били дош-ли на Балканския полуостров."
Горният пасаж е изключително интересен в няколко аспекта и е странно, че Г. Ценов не поставя акцента върху тях...
Най-ранната поява на епитета е не като Βουλγαροκτόνος (Voulgaroktonos) съответно – Българоубиец, а като Βουλγαροχθονοζ (Voulgarochthonos) = вулгарин родом, в надпис на саркофага му, открит от войниците на Михаил Палеолог през 1260 г. Биографичните данни за Василий II потвърждават това, че същият е роден през 956 – 957 г., две години преди дядо му да бъде отровен и баща му да се възкачи на престола. Т.е. фактически Василий не е роден в Пурпурната стая на двореца - „багренороден“ (πορφυρογέννετος), а е роден като обикновен гражданин (voulgarochthon) и т.н.
3. Историческите факти в базата данни на чатбота, въпреки първоначалния му отговор, потвърждават пряко възникването на името "българи“ на латински език през 6-ти век като "Bulgares", което съответно произлиза от латинските, (а не гръцки) думи "vulgares” и “vulgus”, установени от нас в изворите 500 г. пр. Хр. и това прави дискусията ни с ChatGPT все пак ползотворна.
... Казаното в статията е повече от достатъчно, за да захвърлим на боклука новата книга на Петър Георгиев, озаглавена толкова претенциозно и да го информираме, че с подобно пърхане на крилцата не може да преодолее гравитацията, слънчевата радиация и обективните закони за развитие на езика. Не може да предложи алтернатива на дигитално-семантичния анализ на корените volg, vulg, uulg в латиноезичните извори и да изведе и докаже името БЪЛГАРИ като религионим от израза „Ziezi ex quo vulgares“. Защото, както и да манипулира Ziezi, думата vulgares си остава производна от vulgos и се превежда дори от Google Translate не като противници на християнството българи-антихристи, а като обикновени хора, народ, засвидетелствувана е в латиноезичните извори векове преди Христа, и няма как П. Георгиев да я изведе като „име на съпротивително движение на балканското население срещу насилствената му християнизация“...
1. Всички многогодишни проучвания на проф. Ив. Добрев, свързани с произхода и значението на българското народностно име, взети заедно не могат да се сравняват по надеждност, достоверност, обективност и непредубеденост с изготвения в първата част на това проучване дигитално-семантичен анализ на корените volg, vulg, uulg в достъпната обширна база от латиноезични текстове.
...........................................
3. В резултат от традиционните лингвистични проучвания (в т.ч. и на проф. Ив. Добрев) и дигитално-семантичния анализ от първа част на настоящето проучване, следва да се признае като по-добре документирана, обективна и достоверна тезата за латиноезичния произход на името БЪЛГАРИ.
2. И от друга страна, фактът, че името ни се среща най-напред на латински език, ни дава възможност да проследим появата и развитието му във времето и пространството в огромна база от латиноезични текстове с помощта на съвременните дигитални технологии, по най-общите закони на семантиката, без дори да познаваме езика, като търсим и изследваме единствено значението (смисъла) на няколко ключови думи и фрази. Резултатите обективно потвърждават местния произход на народа и значение на името ни като: vulgus, vulgari, Vulgares – обикновени хора. А от голата, неподправена истина няма нищо по-ценно и по-достойно... и повече не ни е нужно.
1. Тя е в противоречие с основни и широко известни факти като многовековната финансова и парична стабилност в средновековна Византия, към която и ние като поданици и данъкоплатци (vulgus на Империята) сме съпричастни;
2. Работи избирателно и тенденциозно с информацията от изворите, археологическите, нумизматичните, сфрагистическите и др. проучвания и като подчинява емпиричните факти на официалната историческа парадигма, стига до абсурдни и недоказуеми теории и тези, като тази за пълното обезлюдяване на Балканите от VI до IX век или за липсата на византийско влияние върху финансите на Първото българско царство;
3. Представя изопачено и тенденциозно най-ранната българска история като я вкарва в постоянни апокалиптично-конфронтационни сценарии, без да обръща достатъчно внимание на вътрешно-държавната политика на сътрудничество във византийската империя и колаборацията на ранните наши владетели с византийския император;
4. Не обръща необходимото внимание на икономическото състояние на българската държава и в частност на фискално-данъчната ѝ политика, на паричната ѝ система, на действащото в държавата ни право и т.н, и т.н.
И резултатите са траги-комични: казионната българска наука изтрива от историята коренното население на Балканите – Мизия, Тракия и Македония, обезлюдява ги от простия народ, vulgus-а на Източната Римска империя (за да няма наследници) и го подменя с варвари и нашественици, които ненаситно грабят земята ни и воюват с нашата идентичност... Защото ние сме VULGUS-а, името ни го доказва, векове преди да дойдат номадите.
Но това не се случва на свастиката за първи път в историята - игнорирането, заличаването и затрупването ѝ под развалините на времето маже да се види и по нашите земи и да се илюстрира с множество потресаващи примери, останали в периферията на съвременната наука.
"В главата за "Готските игри", съставена от самия Константин Велики или по негова по-ръчка, като се посочват коледните приеми и празненства на византийския двор, се спо-менават и развлеченията след пиршеството. А именно-музика, песни, театрални пред-ставления и латински славословия. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват сините, зелените, българите и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки. Всички се явяват в национално облекло, народни горни дрехи ковади. (гл. Руск. древн.; гр. Толстой и Кондаков, в. IV, стр. 139). Горното е интересно за манталитета на съвременните учени. Кондаков съобщава, че българите са канени на закуска от Константин Велики (306-337 г. сл. Р. Хр.) като местни хора, а не като чужденци, защото казва и "разни чужденци", които наименува, а същевре-менно твърди упорито, че българите били монголци, които едва в края на 7 в. били дош-ли на Балканския полуостров."
Горният пасаж е изключително интересен в няколко аспекта и е странно, че Г. Ценов не поставя акцента върху тях...
В книгата споделям извървяния от мен път от първата ми непубликувана статия "За пространството и времето", до последните ми опити да развия, защитя и направа известна и популярна Онтодиалектиката. Може да бъде интересна и полезна за всеки, който се занимава самостоятелно с някакъв вид научно-изследователска дейност и се опитва да намери своята истина независимо от срещаните трудности...