IEFEM

Свeти Пантелеймон е един от най-почитаните светци безсребърници в България. Неговият култ получава широко разпространение още през IX в. Принос за това има дейността на св. Климент Охридски, който го избира за свой покровител, както и основаният през IX в. от цар Борис I манастир край Преслав. Статията има за цел да проследи ролята на открития в началото на XX в. манастир в местността Патлейна за разпространението и утвърждаването на култа към св. Пантелеймон в България и функциите, които изпълнява днес при реактуализирането на почитта към светеца в района на Преслав и Шумен.

Статията има за цел да разгледа ролята на музейната реклама и институционалния бранд като част от комуникационна стратегия, чрез която музеят създава, пресъздава и представя всяка изложба, програма, дейност и събитие и общува с публиката. Текстът е изграден на базата на опита от разработването на нова визуална идентичност на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН след неговото формиране при сливането на Етнографския институт с музей и Института за фолклор през 2010 г. – от създаването на новото лого на институцията и разработването на уебсайт до осъществяването на редица рекламни кампании.

Освен че е неизменен обект от храмовото пространство, иконата все по-масово навлиза в ежедневието на всеки вярващ, поставена и в некултови обекти – домове, заведения, коли, магазини и пр. Тази широка употреба спомага за възникването на манифактурното производство на множество иконни изображения и мултиплицирането на техни фотографски копия, които често са репродукция на по-стари образци или известни чудотворни икони. Много от тях намират място в различни печатни медии – списания, вестници, календари, албуми и др., и, поставени в определена среда, се превръщат в реални обекти на почитане и се осмислят като източник на чудотворна сила. Респективно, употребата на иконите преминава и във виртуалното пространство, като възникват редица сайтове, блогове, форуми, статии, клипове, които  обръщат внимание на изображенията на християнските светци и тяхната чудотворна сила.

The paper aims to examine the development and characteristics of the cult of the Holy Unmercenaries Saints Pantaleon, Cosmas and Damian in the present-day Republic of Macedonia, focusing on the relationship between religious sites, images and ritual practices. The analysis is focused on three churches, dedicated to these Saints, which have an important role in the current state of the cult – the “St. Pantaleon” Monastery in Gorno Nerezi village, near the Macedonian capital Skopje (built in the 12th century and famous for having the oldest preserved icon-painting of the life cycle of St. Pantaleon), and two churches in Ohrid, dedicated to Sts. Cosmas and Damian, known as “Mali Sveti Vrachi” (built in the 12th century and nonfunctioning as a liturgical place) and “Golemi Sveti Vrachi” (built in the 19th century and actively participating in the religious life of the local community).

Монографията представлява първото цялостно интердисциплинарно изследване на култа към светците безсребърници в България и в частност на този към св. Козма и Дамян и св. Пантелеймон, разгледан като цялостно явление, съчетаващо текст, изображения, вярвания и ритуални практики. Изложението е разделено най-общо в четири основни части, които проследяват акцентите от зараждането на култа към безсребърниците като продължение на паганистични практики, неговото формиране и разгръщане през вековете, възникването на техните образи и установяването на иконографския им тип, развилите се вярвания и ритуални практики до съвременното състояние на култа на основата на библиографски материали, архивни източници и емпирични данни. Текстът е придружен от приложение с богат снимков материал, съдържащ изображения на светците от различни периоди, култови обекти на територията на България и фотодокументирани култови практики. Книгата е предназначена за широк кръг читатели – както за специалисти от различни хуманитарни области, така и за неспециалисти с интерес към християнската култура.

Текстът е част от колективната монография "Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина" (2017), резултат от най-мащабното проучване на българските общности по света в рамките на едноименния проект, реализиран в периода 2014-2017 г. В книгата са разгледани процесите на конструиране, оценностяване, употреба, предаване и популяризиране на културното наследство, мислено като българско, и ролята на разнообразните институции и консолидационни форми, които българските мигранти реализират или към които се присъединяват: дружество, училище, църква, танцови и певчески групи, медии, студентски сдружения, библиотеки, клубове и др.

Пълен текст: http://www.migrantheritage.com/wp-content/uploads/2018/11/Cultural-Heritage-in-Migration_monograph.pdf

Текстът е част от колективната монография "Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина" (2017), резултат от най-мащабното проучване на българските общности по света в рамките на едноименния проект, реализиран в периода 2014-2017 г. В книгата са разгледани процесите на конструиране, оценностяване, употреба, предаване и популяризиране на културното наследство, мислено като българско, и ролята на разнообразните институции и консолидационни форми, които българските мигранти реализират или към които се присъединяват: дружество, училище, църква, танцови и певчески групи, медии, студентски сдружения, библиотеки, клубове и др.

Пълен текст: http://www.migrantheritage.com/wp-content/uploads/2018/11/Cultural-Heritage-in-Migration_monograph.pdf

Основният фокус на настоящия текст ще бъде върху един слабо проучен чудотворен предмет в християнската религиозна култура, а именно веригите. Те се отличават със специфична символика, а с тяхната практична и/или символна употреба са свързани редица вярвания, ритуални практики и наративи. Именно характерните черти на отделните случаи ме провокираха да направя опит за отделянето им в различни категории, проследявайки тяхната трансформация при употребата им от средство за физическо ограничение до предмет, натоварен с нова смислова същност на чудотворен и изцелителен обект.

Текстът проследява изцелителните практики в два култови обекта на територията на България – Кукленския манастир "Св. безсребърници Козма и Дамян" и църквата "Св. Антоний" в град Мелник, свързани с ритуалната употреба на веригите, използвани в миналото за лечението на хора с психични проблеми.  Днес тези вериги, макар и ненатоварени с религиозна функция, изпълняват по-скоро ролята на чудотворен обект и се осмислят като източник на чудотворно изцеление. В текста ще бъде направен опит за намиране на паралели между обредните практики не само в двата култови обекта, но и между особеностите в култа към техните патрони.

In the paper we examine the emergence and the development of the Bulgarian Sunday schools in Italy and particularly the ones in Rome, Nettuno-Cerveteri and Milan, and their role as consolidation centers and translators of Bulgarian cultural heritage in migration settings. We analyze the cultural heritage, transmitted and promoted at and by Bulgarian schools in Italy, manifested in several hypostases: Bulgarian language, festive calendar, folklore, Bulgarian sites of memory-all of them actively functioning in the dynamics of interaction between Bulgarian migrant institutions in various Italian cities. Our analysis consider especially significant the process of inclusion of the Bulgarian sites of memory in Italy in event school life as a basis for transfer of knowledge and construction of national identity and belonging.

With the increased construction of reservoirs in Bulgaria during the socialist period, a number of settlements were evicted and erased along with their public, cultural, historical and religious sites. In most cases, private houses were destroyed by their owners in order to use the materials to build a new home at a new place. However, many public buildings, churches particularly, often stayed untouched and were submerged, and their remains continue surfacing to this day. In this paper, an attempt to analyze the reasons that led to the survival of these cult sites has been made on the basis of several cases of "submerged churches" in Bulgaria near the reservoirs of Zhrebchevo, Koprinka, Pchelina, Studena and Ogosta. The processes of their consideration through the prism of faith and retribution, the desacralization of these churches facilitated by the political settings and ideologemes from the second half of the 20th century, their reinterpretation and reconfirmation as cult sites and realms of memory during the last decade have also been studied.

The focus of this article is on monuments to national heroes built at the initiative of the Bulgarian nation state, political party or migrant community beyond the national borders. Three analytical perspectives are presented: geographical, cultural and social, given that monuments are both physical objects and represent non-physical relations. The place of a monument is essential in the interpretation of its function, reflecting intercommunity negotiations and the views of community elites regarding the place of the in the host society. Another basic issue is who Bulgarian national heroes are abroad, who has selected them, and what means and procedures brought them there. Our hypothesis connects the core of the national celebrations (both pantheon and calendar) within the national territory with its periphery in what is a dynamic system. These reflections are illustrated with three case studies: Botev's monument in Beijing, Vazov's bust in Moscow and Levski's memorial plate in Yeniköy (Romania). An inventory and a map of all the monuments dedicated to these three figures are attached.

Yana Georgieva Yancheva (2012): Self-identification through narrative:
reflection on the collectivisation of agriculture in Bulgaria, European Review of History: Revue europeenne d'histoire, 19:5, 789-808

The present article shows how a particular historical event, namely the collectivisation
of agriculture in Bulgaria from the late 1940s to the late 1950s, which dramatically
changed several generations’ lives, has been thematised in biographical interviews. In
the narratives, collectivisation has been outlined as a realm of collective memory.
Using the biographical method of Gabrielle Rosenthal, which allows for the reconstruction
of the past through biographical memory, this article focuses on the narrative
images of the agents of social change, that is, the ways in which people (re)construct
past events in the present through narrative and how they discussed and/or
conceptualised their own behaviour during the process of collectivisation. In the
analysis, the emphasis is on the presentation of collectivisation on an everyday, microlevel.
To link to this article: http://dx.doi.org/10.1080/13507486.2012.719008

As in all other spheres of life in Bulgaria, the political and economic transition in the end of the 20th century caused a serious impact on the functioning of youth culture. After the formal socialist institutions and organizations were disbanded, various informal youth communities emerged, affiliated on the basis of music preferences and other interests. This work is dedicated to the development of rock culture in a small peripheral town in northwestern Bulgaria. I am trying to show how the local rock community was formed and also its lifestyle in the time of transition through claiming common identity and common space. So the object of the study is outlining that place’s the atmosphere, everyday practices and the interactions between the members.